Трагедия не дава покой 60 години на цяло село

Зверска катастрофа, причинена от кмета на Флорентин Серафим Каменов почернила цялото село. Трагедията се е разиграла точно преди 60 години – на 24 май 1964 година. Днес единственият оцелял от жестокият инцидент е Автоном Петров. Било е тежко и страшно, годините не са заличили преживяното и до днес. В селското читалище във Флорентин днес са събрани фотоси с образите на участниците в жестоката местна драма от 1964 г. Тогава в селото, на брега на Дунав празничният 24 май преминава вяло, разказва Автоном Петров. По-силната тръпка била предстоящият същия ден мач на футболния отбор „Спартак“ с противника от намиращото се на 30 км от тях с. Градец. Към 14 часа пред кметството се събират футболистите, идват и много фенове. Ще ги возят до Градец с руската газка на ТКЗС-то. 30 души изпълват пейките в каросерията до краен предел. За обща изненада в кабината вместо титуляра шофьор Теодосий Йончев сяда кметът Серафим Каменов. Управникът идва пийнал и заповядва да му се даде ключът на колата. Теодосий и няколко от мъжете го молят да не кара пиян, но селският управник е бил непроклонен.

Какво можехме да направим, той беше и кмет, и партиен секретар, той колеше, той бесеше, спомнят си оцелелият участник в трагедията Автоном Петров. Средната възраст на возещите се в камиона е 22-23 години. Повечето са 18-19-годишни младежи, само неколцина гонят 27-28, женени са, имат невръстни деца. Те първи разбират какво става и се споглеждат тревожно при рязкото форсиране на колата, удрят с юмруци по кабината. Вместо да намали опасната скорост, шофьорът кмет дава газ. На 7-8 км от Флорентин, при завой край с. Неговановци, губи управлението и блъска камиона в крайпътна акация. От бясната скорост последва удар във второ дърво. Всички до един изхвръкват от каросерията, двама-трима увисват в клоните на дървото, един се оплита в крайпътните жици, останалите падат на 30-50 м в избуялото наоколо жито. Пътуващи в обратна посока футболисти за мач в с. Връв първи се притичват на помощ. Те буквално в насипно състояние товарят пострадалите в своя камион и го обръщат към Видин. Половината са в безсъзнание, потънали в кръв, всички са с изпочупени ръце и крака, охлузени. Двама са мъртви – директорът на училището Сава Маринов и неговият заместник Цветан Кирилов. След три дни във видинската болница умира и 19-годишният Богомил Йорданов.

За катастрофата се разчува веднага, тъй като се налага по време на мач във Видин да издирват по радиоуредбата седящите по скамейките на градския стадион лекари от местната болница. Футболисти и фенове окупират лечебницата, пристигат един по един и близките на пострадалите от с. Флорентин. Нито един вестник не съобщава за трагедията, хората не смеят дори да говорят за нея. Изчезва поставеният на мястото на катастрофата малък каменен паметник, някой реже дори дървото, което ученици засаждат на мястото в памет на загиналите си учители. Едва в края на май 2004 г. в местното читалище „Пробуда“ подреждат измачкани и избледнели от времето снимки на участниците в събитието. Не намерихме друг начин да възкресим тъжното събитие, за което толкова се говори в селото ни, обясняват. Още им е мъчно – загиналите учители са били цветът на местната интелигенция, оцелелите са осакатени за цял живот. Няколко души си отишли по-късно от света, не надвили преживяното.

Общественият живот във Флорентин замира за години, ентусиасти няма, твърди Автоном Петров.

28-годишният кмет Серафим Каменов е пратен в затвора за 20 години, макар известният по онова време катаджия Кръсто Михайлов – Кафака, да настоявал пред правосъдието за смъртна присъда. „Смърт, смърт“, викат и близки на загиналите и осакатените, които пълнят залата на видинския съд, но не като свидетели. Магистратите обаче не стигат до голямото възмездие. Приемат причиненото за неумишлено деяние, тъй като кметът е качил в кабината до себе си жена си Маргарита и дъщеря си Юлия. Тогавашният управник е изкарал в затвора около 7-8 години. След излизането си от врачанския пандиз той заминал на работа в тогавашния СССР. Завръщайки се с жена си се установява в съседно село, където започват работа като кравари.  Едва през последните години от живота си се върнал във Флорентин, вдигнал си нова къща. По зла ирония на съдбата паднал от втория етаж на помощна сграда, счупил гръбнак и след две седмици умрял. Отишъл си от света на 58 години. Неотдавна се споминала и съпругата му. Приживе жената била изнасилена в дома си от селски апаш. Маргарита всяка вечер се молеше пред икона за прошка от бога за причиненото от мъжа й, твърдят съседите й.