С крепостта „Кастра Мартис“ ще развиваме туризма в Кула

Д-р Владимир Владимиров е четвърти мандат кмет на Кула. Той е роден в град Кула. Завършил е гимназия в родния си град и висше образование в Медицинския университет в Плевен. През 1996 г. придобива специалност "Акушерство и гинекология".

Какви са спечелените проекти в последната година на територията на община Кула?

Проектите, които имаме желание да изпълним, са много. В един момент дори надхвърлят възможностите ни, но това са необходимости за хората, града и общината. Когато говорим за инфраструктурни обекти, не можем да пропуснем националната програма, която беше с възможност да се направят общинските пътища. Кандидатствали сме за ремонт на два общински пътя. Единият е Кула – Големаново, а другият е около 16-километрова отсечка, от която половината успяхме да направим с европейски средства, а другата половина не е ремонтирана и е подадена като инвестиционно намерение. Целта е да може да се асфалтира до края на мандата.

Друг обект е Главната улица на Кула, която беше асфалтирана през първата година от мандата ми. Сега вече е с компрометиран на места износващ слой. За нея сме поискали пари за проектиране, за да може отново да придобие добрия европейски вид, който имаше и който губи в последните години. Четвърти проект по тази програма, който сме внесли е за асфалтиране на улици в селата. Предвидени за ремонт са улици с различна дължина във всички съставни села на общината.

Имате ли одобрени проекти по плана за възстановяване?

По плана за възстановяване предстои да бъде обновен Дома за стари хора. Той ще се реновира според изискванията със средствата от този план. Договорът по този проект е подписан и до един месец трябва да публикуваме условията за избор на изпълнител по ЗОП. По плана за възстановяване и устойчивост имаме одобрена една многофамилна сграда – жилищен блок с 32 апартамента. Одобрен е и чакаме подписване на договор с МРРБ, за да бъде осъществен и този проект. Кандидатствахме и е одобрен и един проект за реконструкция и модернизация на градския стадион. Там е предвидено да бъде възстановена пистата за лека атлетика и тревната настилка на самия стадион. Ще се изгради ограда, паркинг и нова съблекалня и сервизни помещения, обслужващи футболните мачове, които се провеждат на стадиона. Нашите футболисти го заслужават, тъй като миналата година станаха безапелационни първенци в областната група.

Справят ли се местния бизнес и малките производители в Кула?

На територията на общината има и три големи животновъдни ферми и няколко по-малки, които се опитваха да си регистрират собствена марка на продукцията.

По-големите фирми са в сектора „зърнопроизводство“. На територията на общината има три големи зърнопроизводители и много по-малки, които работят много добре. Тук обработваемата земя е много и е изключително плодородна. Оказа се, че в Северозапада земята е не по-малко плодородна от Североизтока, освен това на глава от населението е много повече отколкото там. Имаме зърнопроизводител, който се развива много добре, има и голяма ферма, като при него работят около 60 човека с добри заплати. Така останалите работодатели също повишават възнагражденията на служителите си.

Какви предприятия функционират в общината?

Имаме няколко големи предприятия, сред които е Ris Rubber –за каучукови изделия и дестилерия за етерични масла, която работи на територията на Кула. Там със специална модерна технология се извличат етерични масла, които са само за износ. Този завод има договори с едни от най-големите парфюмерийни и козметични форми в Европа. На Балканския полуостров няма друг подобен завод с такава специална технология.

Държа да отбележа, че от над 10 години община Кула е с най-висок среден доход на глава от населението в областта.

Получихте ли средства от фонда за бедствия и аварии за бедствието, което ви връхлетя лятото миналата година?

Справихме се сами. Тези които имаха застраховки си получиха средствата. Хората бяха доволни от получените от застрахователите средства, като на някои бяха изплатени и финанси от социалните. Специално по фонда за бедствия и аварии и лев не е взела общината. Ремонтирахме си всичко и отстранихме всички поражения сами.

Разкажете ни повече за символа на Кула – крепостта „Кастра Мартис“.

Кандидатствахме пред Министерството на културата за правата на собственост на крепостта към община Кула, което ни отваря възможността да кандидатстваме по програми за консервация, реставрация, реконструкция и възможност да се облагороди местността около крепостта. Искаме да бъде, както се казва социализирана, да бъде популяризирана и наистина да се превърне в притегателно място за туристи от цяла Европа. Преди две седмици бе подписан протоколът между министерството и общината и „Кастра Мартис“ вече се стопанисва от нас.

За първи път от няколко десетилетия възобновихме разкопките на нея, с гласувани от Общинския съвет средства през миналата година. Всъщност, това са единствените такива, правени след 1969 г. От проучванията на терена се установиха доста интересни и различни находки, като бяха датирани различни слоеве и се откри гроб.  Тази година проучванията  продължават, като общинският съвет отново отпусна пари за разкопките. Археолозите стартираха юли и ще продължат в края на август или началото на септември до изхарчване на предвидения бюджет.

Как развивате туризма и възползвате ли се от трансграничните програми?

Нашите съседи сърбите са отворени към всички идеи и възможностите по трансграничната програма не са малки. През годините сме работили и с Боравац и Княжевац. С тях сме имали успешно реализирани проекти, работили сме добре, колегиално и сега отново ще се възползваме от възможностите на тази програма. Усилията ми ще бъдат насочени към социализирането на Кулската крепост „Кастра Мартис“.

От няколко години сме на етап гостуване на самодейни групи от Сърбия в България, като те идват не само в Кула, но и в нашите села Тополовец, Старопатица и други.

Имаме засилен културен обмен в тази насока. Търсят го и сърбите, и българите. Получава се добре, като участниците и от двете страни са доволни.  

Разкажете за идеята да се възстановят фамилните срещи между българи и сърби?

През 1919 г. Берлинският договор отнема 7 села от тогавашната Кулска околия. Българското самосъзнание все още го има в тези селища, които са от другата страна на границата. Особено здрави са връзките със село Велики извор, което е малко преди Зайчар. То е голямо и живо. Преди една година кметът му поиска да бъдат възстановени фамилните срещи в местността Връшка чука, които са се провеждали до около 1976 г. Там са се срещали тези разделени от Берлинския договор фамилии. С него подписахме споразумение да работим в насоката тази идея да стане възможна, но тук трябва вече съдействието и на държавата, тъй като ще трябва отваряне на границата за определено време.

Как успявате да поддържате толкова ниска цената на басейна в града?

При 3 лева вход няма как да кажа, че се самоиздържа. Смятам, че в крайна сметка общината може да си позволи да пусне децата на символична цена в басейна. Те трябва да са щастливи и което е не по-малко важно – есента и зимата да са здрави, защото слънчевите и водните бани и процедури, които се правят имат своето значение. Басейнът се пълни с хора, идват дори семейства от Видин да плуват тук, така че това е израз на нашата социална политика.

От кога датира Кулският панаир и каква е историята му?

Празникът на Кула е на 19 август. На този ден през 1916 г. е бил организиран първият пазар в Кула, който от тук нататък става традиция. Това е време, в което Кула оживява. Всяка година на този ден хората са се организирали и са продавали селскостопанската си продукция - който каквото е произвел. Тук животновъдството е било много развито. Тази традиция е прекъсвана единственото през 2020 г. по време на ковид пандемията.

Във времето за съжаление населението на Кула прогресивно спада заради вътрешна и външна миграция, но по това време на годината всеки който е раждан в Кула и баба му и дядо му са от Кула знае, че трябва да си дойде. Хората правят всичко възможно да си освободят тази седмица. Сега се провеждат ученически срещи на класовете, пенсионерите засилено организират празненства и канят сърбите на гости. Срещат се приятели, фамилии да се видят и да си каже всеки болките, успехите. Смисълът вече е друг, да се видят хората, да си поговорят.

Какво ще пожелаете на жителите и гостите на Кула?

На гражданите на Кула винаги съм пожелавал да бъдат оптимисти, да вярват, че това, което искат и според тях е хубаво – то ще се случи рано или късно, особено когато и те са ангажирани и чувстват вътрешна убеденост, че трябва да помогнат и да участват.

Желая на всички здраве. Това е най-важното. Желая сполука, семейно щастие и не на последно място – късмет. През цялата година, по малко, системно трябва да се вършат нещата, за да могат да се случат.

Нека да бъдем добри един към друг и да си помагаме, за да бъде животът по-лесен на всички.