Кулинарен фестивал показа ястия от златните ръце на баба

В забързания начин на живот забравяме много неща. Забравяме корените си, хубавите детски спомени, спокойствието у дома. Малките неща в живота, които са ни радвали, оставяме на заден план. Някъде зад отговорности и задачи. А щастието се крие в простите и красиви неща. Едни от тях са уюта на бащиния дом, закуската приготвена от баба, съветите дадени от дядо. Това е връзката ни с корените и със селата. Красивите гледки, селската работа и вечерите с няколко поколения около масата.

Малко са хората, които се борят да запазят българщината и родното в себе си. Малко са и тези, които го предават на децата си. Едни от борците за запазване и популяризиране на родното са група дейци от малкото китно селце на име Връв. То е най-северозападното село в България. Скрито от горските очи и кацнало на брега на река Дунав.

Читалището в село Връв се занимава с усилена културна дейност, която е насочена и към младите и към по-възрастните, за да успее да обвърже и предаде напълно традициите, обичаите, автентичната кухня, песни и танци.

За шеста поредна година в селото се организира кулинарен фестивал с името "От златните ръце на баба". Това е чакан момент от десетки хора, които в края на септември могат да приготвят ястия, хлябове и десерти по рецепти от бабините тефтери и да участват във фестивала. Автентичната влашка кухня сама по себе си е колоритна и разнообразна, а примесена и с нови и оригинални рецепти става невероятна.

На 21 септември се състоя поредното издание на фестивала, в което взеха участие над 10 читалища и много индивидуални участници. Масите отрупани с гозби бяха над 40 метра и можеше да се видят всякакви вкусотии. Кулинарното състезание в категории "Автентична кухня", "Празнична погача" и "Оригинална презентация" отсъди най-вкусните, красиви и оригинални кулинарни шедьоври, награждавайки и хората, които са ги приготвили с грамоти и вино. След дегустацията на разнообразни гозби и размяната на пазените от хората рецепти с поколения наред, по традиция засвири и духова музика. Часове наред хора се виеха пред читалището, огласяйки цялото село.

Това са само част от пазителите на родното. Това са будните хора, които умеят да съберат разпръснато селско население от цяла България в един ден и на едно място, за да си спомним и да не забравяме от къде сме тръгнали и кои сме.