Винотур в Северозапада с дъх на Гъмза и Рикат

От 16 до 18 октомври се проведе винен тур в Северозапада. Проявата е част от Международния ден на мавруда, който се чества на 26 октомври /Димитровден/ по инициатива на Българската асоциация на винените професионалисти /БАВП/ и се провежда под патронажа на министъра на туризма, с подкрепата на министерството на земеделието и общините София и Пловдив. Неслучайно тази година за инфотура е избран Северозападният регион, където избите наскоро се обединиха в сдружение „Дунавски винари“. Първа стъпка в тяхната дейност е издадената винена карта, в която вече са включени 20 шата и най-забележителните културни обекти. Група журналисти, заедно с члена на УС на БАВП Ивайло Катерски, имаше удоволствието да посети 11 изби в Северна и Централна България.

Началото на тура даде посещението в малкото лозе на Тодор Костадинов в берковското село Боровци, което пази над 30 сорта. Той грижливо развива насаждения от Зарчин, Гарваново око, Памид, Вранка, Димят, Тамянка, от които прави забележителни занаятчийски вина в стара фамилна изба. Домът си е превърнал в своеобразен етнографски музей, който пази земеделските традиции от 200 години. Към него скоро ще има и къща за гости, като стаите в нея са обзаведени тематично и носят имената на старите сортове. Незабравимата дегустация, в която се включиха кметовете на Берковица Радослав Найденов и на Боровци Офелия Жекова и местните самодейци, пазещи автентичния фолклор, бе с акцент върху ярешкото и козето сирене.

Само на 50 км оттук попаднахме във винената земя на Боровица, където под Белоградчишките скали се крие северозапазеният  тероар. Със своето богатство и разнообразие той съперничи на френските шата. Под вещата ръка на Огнян Цветанов и Адриана Сребринова оттук тръгват модерни вина, прославили България по света. Тази година прочутата Максима чества своя 25-годишен юбилей. „Няма друга изба като нашата, която прави бяло, блан де ноар, блъш, оранжево, розе, червено, пенливо, десертно..“, признава Адриана. „Имах големия шанс да открия това прекрасно място, където са идвали най-малко 7 от прочутите Master off wine и техните оценки не могат да не ни ласкаят. Не може да е случайно, че по повод 50-ата годишнина на техния институт в Лондон през 2015 г. Огнян Цветанов бе един от 35-те поканени уайнмейкъри, а нашите Гъмза Боровица и Шардоне Льо Кюбист бяха на вечерята на събитието. Другата ни голяма гордост е, че през 2000 г. шампанското на Оги бе класирано на второ място в световен конкурс в Шампан, за който домакините са се готвили 10 години, а първо не бе присъдено. Това е оценка не само за нас, а за българското вино в онези десетилетия, за която обаче не се пише и говори“, признава Адриана Сребринова. И до днес избата реализира 90 % от продукцията си в чужбина. В дегустацията бяха предложени Блан де Ноар, Кюве Бела Рада, Бяла и Червена Максима и Сенсум, които убедиха гостите, че Боровица е вдигнала високо летвата за българско вино.

Нощувката в хан Мадона ни пренесе в автентичната атмосфера на торлаците с тяхната кухня. Любезният домакин Радо сподели, че обектът му се радва на 70 % заетост, а къмпингът постепенно възвръща чуждестранните си гости, които са стигали до 900 годишно преди пандемията.

Следващата спирка бе обновената изба Ново село с красивия парк пред нея. Там бяхме посрещнати от Анита Младенова, която припомни как кооперативната изба, направена от работливите новоселяни, е произвеждала и изнасяла 1.2 милиона литра за Русия, Германия и Полша. Закупена от братята Владимир и Петьо Петрови, избата е изцяло обновена. Модерното оборудване е по четири реализирани европейски проекта. Тя е с капацитет 350 хиляди литра. Акцент в портфолиото и е емблематичната за Ново село Гъмза. От нея се правят червено, бяло/блан дьо ноар/ и розе. Според енолога Даниел Недялков Гъмзата е пренесена тук още от римските воини преди 2000 години. С плодовитостта на черна череша и вишна и лекото и деликатно тяло, както и с възможността да се пие охладена, тя се очаква да стане хит заради тенденцията към по-пивки и ароматни вина.

Избата разполага със 720 дка собствени лозя, от които 400 нови. Освен класическите бели и червени сортове, тук се отглеждат Ркацители и Дунавски лазур, вината от които впечатлиха с интересните си аромати. Енологът Даниел Недялков обясни тероарните особености и потенциала на Гъмзата и Риката от лозята на братя Петрови. Според него и двата имат голямо бъдеще и не случайно още първите реколти са получили медали от изложения. Изба Ново село е единствената, която винифицира Дунавски лазур- кръстоска между Вилар Блан и Ркацители. Лозето плододава от 2021 година и досега има две винификации. То има флорални аромати и по-плътно тяло, като свежест идва от Риката, нежността и елегантността му от Вилар Блан.

От Ново село се отправяме към Гомотарци, където от пътя до Дунава са наредени отлично поддържаните лозя на Бонония естейт. „Нашите лозя са 1600 дка. Отглеждаме около 20 сорта, като български са Димят, Гъмза и Врачански мискет. Инициативата да се популяризират местните сортове и българското вино е похвална, защото и то, както много други бизнеси, се намира в труден период“, споделя топенологът Стефан Пирев. „Проблемите пред засаждането на нашите сортове идва от това, че се срина връзката между науката и практиката, а и много малко са добрите агрономи, които могат да се грижат за лозята. Без качествени грозда няма как да има хубаво вино. Ние произведохме материал за Гъмзата в Германия и Италия. В световния ден на мавруда ще ви кажа новината, че планираме да засадим този сорт, като материалът също е пригоден за условията на Златорожието, а ще увеличим и насажденията с Димят“, споделя Пирев.

Разглеждаме стилно преобразената изба, която днес е от най-модерните в Европа. „Избрали сме такова оборудване, че да правим всичко, което е известно и даже неизвестно във винарството“, споделя Пирев. Дегустацията включва три вина- Димят, Врачански Мискет и Гъмза. „Исках да дам нов облик на Гъмзата, която тук е била купажирана с Мерло. Потърсих нов стил, подобен на унгарската Кадарка. При нас тя е чиста и се радвам, че списание „Декантер“ и Каролайн Гилби я класираха сред 10-те най-значими вина в Източна Европа. Димятът има потенциал заради елегантността си и възможността да се комбинира с всякаква кухня, а Врачанският мискет с неповторимия си и богат аромат е много атрактивен и има голямо бъдеще“, уточнява той.

Освен избата, Бонония резорт развива успешен винен туризъм. „Имаме гости само заради виното. Сред тях са много чуждестранни групи от цял свят. Бяхме домакини на журито на международната винена конференция в Пловдив. Другият тип са гости за лейжър туризъм- хора, които търсят спокойствие и отмора. Те са от България, Румъния и страните по поречието на река Дунав от цяла Европа. Посрещаме и гости от круизните кораби, които спират на Видин за дегустация“, споделя управителят Антонио Кръстев.

#MAVRUDDAY

Instagram: https://www.instagram.com/international_mavrud_day/    

Facebook page: https://www.facebook.com/InternationalMavrudDay

Website: https://www.mavrudday.com/   

Иво Йорданов