Сменят всички брегови знаци по нашия участък на Дунав

Външните министри и държавни представители на всички 14 държави членки на Дунавската стратегия (EUSDR) се събраха на 13-и Годишен форум, на 20 и 21 юни, в австрийската столица Виена.

Северозападна България е част от тази Стратегия на ЕС за Дунавския регион - политическа рамка, чрез която държавите от Дунавския басейн търсят взаимно решения на общите си проблеми. Това са преди всичко замърсяването на околната среда, изменението на климата и засушаването около градовете по Дунав, предизвикателствата пред транспорта, както и младежката безработица и сигурността. В рамките на Стратегията се договарят общи приоритети и след това се създават партньорства за изготвяне на трансгранични проекти. Така няколко държави заедно получават пари от фондовете на ЕС и реализират проекти с обща полза.

Тази година във форума се включиха над 500 експерти в различни сфери. При откриването на събитието Еврокомисарят по политиката на сближаване и реформите, Елиза Ферейра напомни: „Европа днес е изправена пред фундаментални трансформации, геополитически промени, дигитална революция, преход към въглеродно неутрална икономика, демографски промени, включително застаряващо население и постоянен риск от изтичане на мозъци. Много от тези промени предоставят възможности. Например 2 млн. нови работни места в рециклирането, възобновяемите енергийни източници и основното обновяване. Но тези промени крият и рискове. И тук, разбира се, черпим от жизненоважния ресурс на Стратегията за река Дунав.“

Дипломати от Австрия, България, Хърватия, Чехия, Германия, Унгария, Румъния, Словакия, Словения, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Молдова и Украйна приеха съвместна „Декларация за дунавско пространство на сигурност и благоденствие“. В нея се посочва, че през последните десетилетия Дунавският регион е постигнал значителен напредък в сътрудничеството. С население от над 115 милиона души в 14 държави в рамките на Стратегията на ЕС за Дунавския регион, този регион вече се състои изключително от страни членки и кандидатки за ЕС от 2023 г. насам. Процесът на европейска интеграция по поречието на река Дунав напредва, като целта е реката да служи като обединяващ фактор за всички в ЕС.

В рамките на Годишния форум стана ясно, че условията за навигация по река Дунав ще се подобряват в рамките на стратегически проект за обозначаване на корабоплавателния път между България и Румъния. Неговата стойност е 10 млн. евро, като близо 8 млн. евро представляват европейското съфинансиране. Предвижда се проектът да продължи 3 години, като водещ партньор е Речната администрация на Долен Дунав Галац – AFDJ в Галац, а партньор от българска страна е Изпълнителна агенция за проучване и поддържане на река Дунав. Идеята е да се подобри цялостната визия на корабоплавателния път в общия българо-румънски участък на реката, както и да се осигури безопасност на всички, извършващи дейност по Дунав. В рамките на следващите 3 години се предвижда изграждането на интегрирана система за обозначаване на корабоплавателния път. Планира се и подновяване на всички брегови знаци от българската страна на реката, които вече са доста остарели, а голяма част от тях са и изгубени. Ще има и подмяна на буйовете, които са плаващите информационни знаци. Това ще доведе до подобряване на видимостта им. Всички те ще бъдат снабдени с модули, подаващи сигнал за местоположение и състояние към изградената за целта електронна платформа. Освен тези дейности ще бъдат доставени и два нови несамоходни плавателни съда, по един за България и Румъния. Тяхната роля ще бъде в обслужването на бреговите знаци. Новото маркиране ще обхване територия от 470 километра, като това ще осигури безопасен, интелигентен и устойчив на изменението на климата вид транспорт.

В края на тази година Австрия ще предаде председателството на Дунавската стратегия на Босна и Херцеговина, а след това на ротационен принцип идва ред и на България.