Врачанинът Димитър Дамянов е признат за ролята си на „Най-добрият Отело”

По повод навършилите се през 2024 г. 85 години от рождението на тенора Димитър Дамянов, в зала за временни и гостуващи изложби при РИМ-Враца е подредена изложба. В нея са представени оригинални материали от фонда на музея, дарени от неговата сестра. Едно от големите имена на българската оперна сцена, превъплъщавало се в ролята на Отело от едноименната опера на Верди, е именно Димитър Дамянов.

Премиерата на операта „Отело“ е на 5 февруари 1887 г. в миланския театър Ла Скала, с участието на тенора Франческо Таманьо в ролята на Отело. Таманьо играе тази роля през следващите години и за нея получава всенародно признание. На 52-годишна възраст, през 1902 г., той решава да се оттегли от сцената. Умира три години по-късно, на 31 август 1905 г., в град Варезе, Италия.

През XX век ролята на Отело е изпълнявана от имена като Пласидо Доминго, Марио дел Монако, Джон Викълс, Лучано Павароти и др.

В България „Отело” е поставена за първи път в Софийската народна опера през 1922 г., с диригент Тодор Хаджиев. Изпълнението на главната роля в операта минава през превъплъщенията на много талантливи оперни певци, докато се превърне в едно от върховите постижения в кариерата на Димитър Дамянов.

Роден на 24 януари 1939 г. в село Тлачене, Врачанско, Димитър Дамянов израства в музикално семейство. Майка му пее в църковния хор на селото, а баща му свири на музикален инструмент. Роденият с вроден музикален талант певец завършва Музикалната академия в София при проф. Георги Златев – Черкин и два летни сезона специализира при проф. Христо Бръмбаров, който го шлифова в стила белканто.

Дебютът на Димитър е на Варненската оперна сцена, където влиза в ролята на Рудолф от операта „Бохеми”. Има изяви и в Русенския оперен театър. Талантът му не остава незабелязан от дирекцията на Софийската опера, която му предлага договор за работа.

Една след друга следват ролите: Момчил от едноименната опера на Любомир Пипков, Радамес от „Аида” на Верди, роля в „Саламбо” от Веселин Стоянов. Една от най – ярките му изяви е Калаф от „Турандот” на Пучини, роли в „Борис Годунов” на Модест Мусогорски и „Набуко”.

С роли в „Борис Годунов”, „Турандот” и „Набуко”, Димитър Дамянов пътува на турнета на първия български театър из Европа. През 1974 г., на едно от представленията на „Турандот”, директорът на Операта в град Любляна (бивша Югославия), кани българина за първи тенор.

На сцените в София и Любляна Димитър Дамянов разширява репертоара си и пее „Селска чест” на Маскани, „Палячи” на Леонкавало, Манрико от „Трубадур” и др. Отело на Верди е единствената роля, до този момент, която още не е овладял, но скоро зрелостта на Дамянов като певец и актьор ще постигне и тази победа!

В словенската столица, където жъне успех след успех в продължение на години, успява да овладее Отело. Обиква ролята и с много емоция я пее по сцените на цяла бивша Югославия, както и в Белгия, Нидерландия, Франция, Германия и Австрия. С тази роля се утвърждава като един от най-ярките изпълнители на венецианския мавър. Музикалният критик Холберг пише за българския Отело: „Драматичните тенори от години са рядкост по оперните сцени. Бележитите тенори, които пеят Херцога от „Риголето“ и Алфред от „Травиата“, се опитват да се справят с трудната партия и за учудване успяват доста добре, но без нужния гласов драматизъм. Точно певецът Димитър Дамянов прави Отело с гласа си, носещ названието героичен тенор в истинския смисъл на думата, а и неговата мастита осанка, съперничеща на килограмите на Павароти, наистина впечатлява!“.

Когато представя ролята на Отело в Любляна е длъжен да пее на словенски, на Софийска сцена – на български, а при гостуванията в други страни – на оригиналния език на творбата. Това води до огромно напрежение и хабене на сили и умения, докато и двата театъра не решават всичко да се пее на оригиналния език.

Димитър Дамянов развива огромен репертоар, изработен в годините в България, но после и в Словения, като ролите на Калаф в „Турандот“ и Отело в едноименната опера на Верди са едни от най-големите му постижения. Специално за ролята на Отело неговата сестра Магдалена Иванова разказва:

„На 31 януари 1993 г. брат ми е поканен в град Варезе в Италия на концерт в чест на тенора Франческо Таманьо, който е бил най-добрият изпълнител на Отело. Джузепе Верди е написал ролята специално за неговия глас. Познавайки изпълнението на брат ми като най-добрия Отело в тия години, Димитър е поканен във Варезе да участва в този концерт и тогава получава възпоменателен плакет в знак на признание – беше голяма емоция за него и за всички нас”. В град Варезе, където умира Франческо Таманьо, на определени годишнини се организират възпоменателни концерти в негова памет.

Димитър Дамянов е блестял като Калаф и Отело на различни оперни сцени. Не случайно през 1993 г., няколко години след като е прекратил договорните си отношения със Софийската опера, ръководството го кани да гостува при подготовката на нова продукция на „Турандот”. По време на репетиции на сцената става нещастие – незакрепен декор пада върху него. Следват прегледи при най-различни лекари, докато не се установи, че черният му дроб има сериозни увреждания.

До последния му час в Любляна е неговата сестра, която е хористка в Операта. В деня на неговата смърт над сградата на Операта в словенската столица са спуснати траурни знамена. Изпращането в последния му път се превръща в истинско национално поклонение. Заглавията на словенските вестници изразяват почит и мъка: „Отиде си най-здравият стълб на Люблянската опера“; „Простихме се с най-бележития Отело на Европа“.

В изложбата могат да се видят в цялост или частично сценичните му костюми от ролите  в оперите „Аида”, „Турандот”, „Трубадур”, „Бал с маски”, „Дон Карлос” и „Тоска”. Информационни табла представят както неговата биография, така и история за богатия му оперен репертоар. Във витрините е изложена оригиналната сребърна награда за „Най-добрият Отело”, връчена във Варезе, от асоциацията „Приятели на Франческо Таманьо” и още интересни материали, притежание на тенора.

Автор на статията и изложбата

Валентина Любомирова

уредник отдел „Нова история”