По заръка на Апостола

След общото събрание на Българския революционен централен комитет в Букурещ през пролетта на 1872 година на Васил Левски отново се отрежда първостепенна роля - главен организатор в ръководството, укрепването и разширяване дейността на революционните организации в поробените български земи.

Тази задача се узаконява и със специално пълномощно, съгласно чл.2, глава II на Устава на комитета. Правата са неограничени, включително да направлява и дейността на така наречената тайна полиция. В клетвата, която полага Васил Левски се зарича не само да спазва разпоредбите на устава, но и да съгласува действията си с други членове на централния комитет. А документацията да се заверява със специален печат - кръгъл, в средата с изправено на задните си крака лъвче, около него - изписан текст “Български революционен централен комитет”.

На 1 юли  преди обяд Апостолът преминава река Дунав при Оряхово и се отправя към своята “столица” - Ловеч. Една от първите му грижи е да изпрати устава до революционните комитети в страната, за да се запознаят членовете им с разпоредбите в него, а също и информация за проведеното в Букурещ общо събрание. И напомняме да се ускори дейността за събиране на парични суми, необходими за закупуване на оръжие и за провеждане на организационни мероприятия. Друго, което му предстои - да продължи изграждането на нови революционни организации и приемане на нови членове. Поради опасността от провали трябва да се повиши бдителността и секретността. През този период от време вече и във Враца е създаден революционен комитет. Кръскю Бързаков и Мито Анков, които месец по-рано били посветени в съзаклятническото революционно дело в Етрополе и Черепишки манастир, се снабдили с необходимите документи от регионалния център в с. Голям Извор и на 10 юли събират група младежи в дома на Мито Цветков. За председател е избран Кръстю Новкиришки, за негов заместник - Мито Анков, за касиер - Мито Цветков и за секретар - Стефанаки Савов. За учредяването на комитета с писмо е известен Васил Левски.  Към него се отправя и молба “по-скоро да дойдете, защото ви пречакваме с голямо нетърпение.” И посещението му става факт - на 28 август той, заедно с Гроздю от Голям извор пристигат във Враца и отсядат в Огойския хан край града да пренощуват. На другия ден сутринта Васил Левски присъства на празнична литургия във Възнесенската църква и се среща с Мито Анков. Той го информира за вървежа на революционните дела в града и се решава след обяд да се проведе събрание на комитета. Сбирката става на малка поляна край турските гробища недалеч от водопада Скакля. На нея, както отбелязва Мито Анков в своите “Спомени на Мито Анков за размирните 1872-1878 години”, издание на БАН /1936/, Апостолът разяснява на врачани решенията на общото събрание в Букурещ и подчертава необходимостта от свикване на общо събрание на революционните комитети в страната. На събранието на врачани било възложено през октомври да посетят храмовия празник в Рилския манастир и посветят монасите в народното дело. Била приета и оставката на Кръстю Новкиришки и за председател бил избран Мито Анков. Били приети и нови членове на комитета, като техния брой достигнал петдесет.

На 15 октомври врачани започнали подготовка за организиране на посещение в Рилския манастир. Бил уточнен и броят на съзаклятниците - двадесет и двама: Мито Анков, Мито Цветков, Стефанаки Савов, Коста Боюклийски, свещенник, Салчо Цветков - хекимина, Мито Х. Мицов, Тодор Балабанов, Иванчо Будикин, Николчо Печеняков, Иванчо Йордакиев, Коста Йончев, Кръстю Бързаков и други. Към тях в последствие се присъединили още двама - йеромонах Епифамий от Черепишкия манастир и монах Синесий, таксидиот от Рилския манастир във Враца. След около един месец, на 11 октомври “ние тръгнахме от Враца” - отбелязва в спомените си Мито Анков. “По наша молба врачанският каймаканин ни даде  едно заптие /Сали/ да ни придружава из пътя- да помислят хората, особено турците, че ние сме честни, мирни и покорни роби на султана.”

Първата нощ врачани прекарали в с. Литаково, а на 15 вечерта вече достигнали Дупница. Тук се фотографирали, а на 18 октомври пристигнали в манастира. Като официални гости били настанени в две килии. Имали и две срещи с игумена на Рилския манастир Неофит Рилски. На втората, която се правела след празника, присъствали само някои от членовете на революционния комитет във Враца и някои от монасите. “Зачоплихме и комитетски въпроси”, отбелязва скромно Мито Анков в своите спомени. Така била създадена и съзаклятническа организация в манастира, която получила лозинка “Азман”, а за кореспонденция бил уточнен специален шифър. На път за родния край врачани отново преспали в Дупница /22 октомври/. Взели си портретите, направените снимки и след няколко дни се завърнали във Враца, където край града им било организирано тържествено посрещане от близки и приятели.

Снимката, която е направена в Дупница за пръв път е публикувана в печата в сп. “Поборник-опълченец”, книжка 5,6 и 7 /1898/. Филип Симидов отбелязва, че тя му е предоставена от поборника за народна свобода Мито Анков, кмет на Оряхово, който “запазил речената снимка до сега”. Но кой е авторът на тази уникална снимка, чие дело е? Нито Мито Анков, нито историкът на Враца - Димитър Йоцов, нито в “История на град Враца” /1976/ не дават отговор на този въпрос, няма сведения за автора й. Тя е дело на възрожденския иконописец и фотограф Иван Доспевски /1840-1889/, шестото дете на Димитър Зограф и брат на Станислав Доспевски, който по това време е имал фотографско ателие в Дупница. Тази подробност отбелязва и Петър Боев в своята монография “Фотографско изкуство в България-1856-1944” /1983/, с.64. Но той допуска грешка, като пише, че на връщане от празника на манастира на 15 октомври, врачани си направили снимки. Това е невъзможно - на 19 октомври е храмовото тържество, а на следващия ден неговите гости от Враца си тръгнали от с. Рила, на 22 пристигнали в Дупница и си взели фотографиите.

Когато на 1 юли Васил Левски посещава Оряхово, той оценява положително неговото географско положение - близостта до балкана, 60-80 километра, много удобно място за изграждане на таен революционен канал. И на 17 септември Апостолът дава на своето доверено лице във Враца - Мито Цветков специално упълномощие, с което да изгради нелегален канал в Оряхово или Лом “със согласието на речените места”. Мито Цветков приема заръката присърце. Особено благоприятно било, че той в с. Букьовци /Мизия/ имал собствен хан, а и добре познавал хората от този край. И такъв канал бил изграден : Враца- Букьовци-Галиче-Бяла Слатина-Борован-Враца. Не случайно през есента в Оряхово за учители идват Сребро Стойновски от Пловдивския край, участник в легията на Раковски, Янко Тодоров от Сопот и Васил Пупешков от Тетевен. В Галиче доверено лице по канала става Лукан Галишки, в Бяла Слатина - Иванчо Съйнов, а през 1874 година тук се установява и Филип Симидов, в Борован - Христо Белича, във Враца - Христо Бошняка. По революционния канал преминават специални куриери, които освен вестници, писма и документи често пренасят и оръжие. Особено добре той функционира през бунтовната 1876 година - всички апостоли на свободата по него преминават, от румънско към своите революционни окръзи и ползват неговите услуги, включително и материални. По него от Оряхово във Враца идва и вестта за преминаването на Ботевата чета през река Дунав. Нейният боен път, от Козлодуй до балкана, следва очертанията на тайния революционен канал Оряхово-Враца.

Кирил АНДРОВСКИ