Доц. д-р Катерина Златкова-Дончева, директор на ВТУ-Враца: Имаме много студенти, работим по мотивацията им

Новият директор на филиала на Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий” във Враца е изключително квалифициран университетски преподавател. Доцент е по социална и специална педагогика. От 18 години работи с деца със специални образователни потребности и деца в риск. Паралелно с това представлява организация, която защитава интересите им. Доскоро е била ръководител на катедра “Педагогика”.

Доц. Дончева пое филиала на университета преди няколко седмици.

Доц. Дончева, как ви прие екипът на филиала във Враца?

Екипът тук е страхотен. Благодарна съм, че ми даде шанс и ми се довери да бъда техен лидер. Директорската позиция не я асоциирам с някаква власт, а с голяма отговорност и грижа към хората, които работят във филиала и към студентите, които се обучават. Важно ми е колегите да ме приемат, подкрепят и да ми се доверят, за да може заедно да вървим напред и да развиваме филиал-Враца.

Има ли достатъчно преподаватели и от къде пътуват?

Много от преподаватели са си от тук. Само трима са пътуващите-двама от София и аз, която идвам от Горна Оряховица.

По програмата “Фулбрайт” бяхте в Мичиганския университет. Научихте ли нещо, което може да се приложи и тук?

Програма „Фулбрайт“ е една от най-престижните за обмен в света. Като нейн стипендиант за 4 месеца бях в САЩ.

Акцентът беше областта на социалната педагогика. Наблюдавахме обучителния процес там. Вече прилагам част от наученото с моите студенти. Сред тях е това как можем да интегрираме алтернативните подпомагащи комуникативни системи в обучението на деца със СОП. Практикуваме го с бъдещите ресурсни учители. Видях много неща, които могат да са от полза и на педагозите у нас.

Какви са днешните студенти, учи ли им се или просто записват дадена специалност, за да имат висше образование?

Близо 1000 са студентите ни в бакалавърските и магистърски програми, които предлагаме във филиала във Враца. Преди всичко подготвяме бъдещи учители - детски, начални, специални педагози, ресурсни учители, преподаватели по география, история, български и др. Нашите студенти са от целия северозападен край - от областите Враца, Видин и Монтана. Много от тях пътуват по мои наблюдения. От 8 години им преподавам. Врачанският край, а и целият Северозапад е нарицателен като място със специален социално-икономически профил. Моето мнение е, че хората тук са изключително откровени и директни и това много ми харесва. Аз също съм такава и по този начин намираме общ език и със студентите, и с преподавателите.

Планирате ли разкриването на нови специалности?

Обмисляме да развиваме филиала и да има нови специалности. Насочили сме се към магистърски програми, но имаме още много работа в тази посока.

Последните години се усеща недостиг на учители по математика и информационни технологии, какво се прави в тази посока? Резултатите на учениците също не са задоволителни.

Първият проблем е, че няма желаещи да се обучават и да станат учители по математика. Интересът е нисък към такива специалности, не само във Велико Търново, но и навсякъде другаде в България. Математиката е трудна, а от средното образование младите хора, които излизат въобще не проявяват интерес към нея. Великотърновският университет подготвя бъдещи учители. Разкрит е център за квалификации, където хора, които идват от икономическия сектор или инженери могат да се преквалифицират като преподаватели по математика. Вярвам, че по този начин недостигът на педагози ще бъде преодолян.

Именно това ни е алтернативата, а не толкова от млади хора, защото все по-рядко избират бакалавърски програми по математика.

Получавате ли обратна връзка за това дали са добре подготвени новоназначените учители?

Обратната връзка е предимно позитивна по отношение на нашите студенти тук във Враца. Доволни са колегите в училищата. Радват се, че все пак има млади хора, които искат да станат учители и да практикуват тази професия. На национално ниво чуваме всякакви коментари, включително и че не са подготвени достатъчно добре. Имаме студенти, но младите са все по-малко мотивирани да учат и това затруднява работата ни. Ние трябва да обучим хора, които да са бъдещи мотиватори. Каквато е ситуацията в средното образование на национално ниво, такава е и при нас - сложна.

Има ли студенти, които на по-напреднала възраст записват висше образование тук?

Има доста хора на над 50-годишна възраст, които работят на различни места и решават да се запишат в бакалавърски програми.

С тях се работи по-лесно и по-добре. Те са по-мотивирани, знаят колко им е важно да получат качествено образование и знаят защо са дошли тук-за да учат.