Народните престилки от Северозападния край представиха във Враца

Продължават традиционните зимни четения в Регионален исторически музей-Враца. В тях се включи етнографът Силвия Гарванска, която представи народните престилки от нашия регион, съхранявани в културната институция. Събитието предизвика интереса на десетки врачани.

„Престилките, които пазим са различни по форма, цвят, материя, размер и обхващат почти всички селища от Врачанско. Образците датират от края на XIX и нач. на XX-ти век, когато престилките достигат най-голямата си пъстрота и богата орнаментика. Големият им брой, попълван основно от дарения, дава възможност да се изгради една пълна картина за функцията на традиционното народно облекло в делничния и празничен живот“, сподели Гарванска. По думите й най-многобройните престилки във фонда на РИМ Враца са изработени от плътна домашна вълнена тъкан и винаги са по-дълги от вълненика. Изработката им е трудоемък процес, който изисква умения и време. 

„Функцията им е да предпазват тялото от студ и да придържат кръста, а с течение на времето се обособява, като белег за произход, за възрастова и социална принадлежност. В селските райони от Врачанско, където животът е изпълнен с тежък труд, тя често е служела за защита от мръсотия и износване на дрехите – при работа на полето, при тъкане, шиене, или в домакинството.

Престилката се разделя на две части- задна, наричана  във Врачанско (вълненик, бръчник) и предна (прека, заради преките си ивици).

Смяната на дрехите ставала на Спасовден през месец май, когато се обличали летните, а на Петковден през октомври-зимните.  

Народната вяра определя за първи път девойка да запаше шарена престилка между 12 и 14 г, когато тръгне за първи път да лазарува. Силен е бил страхът на българите от урочасване, затова и основното изискване е било използването на червения вълнен конец. Червени престилки рано сутрин  на 1 март във Врачанско, жените закачвали пред домовете си за да пазят къщата, да не влезе в нея злото- болести и немотия,  а и заради вярването, че когато ги видела, баба Марта ще да се засмее ще стопли времето.

От орнаментални мотиви в декорацията на врачанските престилките могат да се видят всички видове– зооморфни, геометрични (ромбове, линии), растителни и антропоморфни.

Освен в делничния и празничен живот, престилката е била важен елемент и от обредния, като на нея се предписва предпазваща функция Вярвало се е, че тя подпомага жената в преходни моменти от живота й като раждане, сватба и смърт. В народната култура се възприема, че престилката, сложена отпред, предпазва женската утроба, а когато е съчетана с пояс и пафти, особено в сватбения ден, се вярва, че е направен пълен кръг на защита на женското тяло. Престилката играела съществена роля и в народната медицина, при баяния, ритуали и магически практики. 

Престилката постепенно става символ на българската идентичност и култура, привличаща интерес както на българските граждани, така и на чуждестранни туристи.  Това е и една от причините за създаването, преди близо 15г. на мобилната изложба, под наслов - „Престилчена феерия“, дело на колектива на отдел Етнография. Тя включва около 150 престилки и 8 табла със снимков и текстов материал, илюстриращи разнообразието и красотата на този елемент от народната носия“, разказва още Силвия Гарванска, грабвайки интереса на публиката.

Всички престилки от  фонда на РИМ Враца са уникални сами по себе си, защото са свързани с народната ни култура. Част от тях са  дарени от една и съща жена, но всяка от тях е различна и неповторима. Съхранявайки традициите и адаптирайки ги към съвременния свят, народната престилка продължава да бъде не само облекло, но и живото напомняне за богатата история на нас българите.

Зимните четения в музея продължават. Днес, 5 март, в тях се включва Александра Тодорова. Тя ще говори за българските народни танци от Северозападна България. Началото на събитието е в 17 часа във Врачанския музей.