Хиляди българи и сърби ще са част от най-мащабното международно събитие

Традиционният международен граничен събор на прохода „Кадъ Боаз” при селата Салаш и Ново Корито тази година ще се проведе от 18 до 20 юли. Това е най-голямото събитие от такъв тип на Балканите. Организатори са Община Белоградчик и сръбската община Княжевац. Съборът се провежда за първи път през 1925 г. и така до 60-те години. Възстановен е през 2001 г. като едно от основните движещи лица за това е кметът на Белоградчик по онова време Емил Цанков.

Г-н Цанков, разкажете ни повече за историята на събора на Кадъ Боаз?

Началото му през 1925 г. е свързано с голяма част от живеещите от двете страни на Стара планина, много от които имали роднински връзки. Волята на хората от двете страни на границата да организират събитие на което да бъдат заедно, както и да бъде представен местният фолклор, производители и занаяти е в основата да бъде даден старт на събора.

Хората възприемали граничната зона като място, което ги обединява. Съборът се е провеждал като сега в рамките на 2-3 дни и по абсолютно идентичен начин е отваряна границата за свободен достъп и така до 60-те години, когато е преустановен. Следват десетилетия затишие заради международни обстоятелства и фактори.

Как се зароди идеята да възстановите провеждането му?

През 2000 г., когато бях кмет на Белоградчик инициирах възстановяване на контактите със сръбската община, това се случи по времето на управлението на Свободан Милошевич.

Имах обструкции от правителството в София, но успях да реализирам първото си посещение в съседната ни държава, нещо което не се бе случвало по онова време. Отношенията на държавата ни бяха прекъснати заради военния конфликт тогава, но след това падна режимът на Милошевич и в Кнежевац имаше демократично избран кмет. Това беше покойният вече Йован Исаков, с който установихме добри контакти. Владан Радованович, който също не е сред нас беше координаторът на отношенията между двете общини. Събития, като международния събор на Кадъ Боаз не бяха провеждани с десетилетия и за да го възстановим се наложи да преминем тежка съгласувателна процедура от институции от двете страни на границата. От друга страна мястото, където се е правил беше заприличало на гора и седмици преди новото му начало през 2001 г. ние не знаехме дали ще сме готови с документите и терена. След съответните разрешения общината подготви района. Помогнаха и наши приятели от Кнежевац, от горското, от гранична полиция...Включи се и кметският наместник на Салаш по онова време Тонко Иванов и хора от селото, както и от Ново Корито в Сърбия.

С какво ще запомните първото издание на възродения събор?

Имаше хиляди желаещи да са част от събитието от двете страни на границата, както и условия за възникване на инцидент. От сръбска страна не всички представители на властите бяха склонни да допуснат този мащабен събор. Окръжният началник на Зайчар не допусна множеството да премине свободно границата. Заедно с кмета на Княжевац и видинския митрополит Дометиан търсихме общо решение. Хиляди граждани бяха там, но зад бариерата, на 1 км. от граничната бразда. Въпреки колективните усилия и дори молитви окръжният началник отказа да пусне хората. Кметът на Княжевац се свърза с министъра на вътрешните работи на Сърбия и го заплаши, че ще подаде незабавно оставката си, ако бариерата не бъде вдигната до 15 мин. След този натиск границата беше отворена и на събора през 2001г. присъстваха между 15 и 17 000 души.

Получи се изключително емоционално събитие, на което имаше роднини, които не се бяха срещали от десетилетия.

Защо се заехте с тази отговорна задача?

Не съм воден от лични подбуди, а от национално значими. Целта беше да се привлече вниманието на централните власти към отварянето на нов граничен пункт Салаш-Ново корито. Да се демонстрира волята на хората да има нов път, който да ги свързва, да се възтстанови и старият, по който само 100 км. са свързвали Белоградчик и Ниш. Мястото да се превърне в ключово за реализация на всякакви идеи и обмен на опит. За пример може да вземем границата между Италия и Словения, край която има туристически селища и обекти, които се развиват изключително добре заради инфраструктурата. Направихме така, че граничният пункт да влезе в Националния план за развитие на България и не виждам основателна причина да се бави и спъва реализацията му. Благодарение на този път някога се е развивал целият регион. Важно е да имаме транспортна връзка със Сърбия, за да имаме икономическо развитие!

Как се развиват отношенията със съседна Сърбия?

Независимо от смяната на ръководствата на тези общини продължаваме да имаме прекрасни отношения и заедно подготвяме тазгодишното издание на събора на Кадъ Боаз.

Какво да очакваме от събора, който започва на 18 юли?

Това ще е поредното запомнящо се събитие. Навършват се 100 години от първото му издание, както и 24 от възстановяването му. Ще присъстват хиляди от двете страни на границата. Акцентът отново ще е да се популяризират местните обичаи, фолклор, занаяти и традиционна кухня. Съборът е уникален, самобитен и най-мащабният между България и Сърбия.

Има хора, които не са го посещавали, защо да дойдат?

Заслужава си да се усети тази атмосфера. Тя не се вижда и преживява другаде. Мястото е изключително красиво-в Стара планина е. Да видят хората как торлаците посрещат гости и вярвам след това ще идват често в нашия край, както и на събора.

Интервю на Силвия Симеонова