Известният български художник Чавдар Петров навърши 70 години

Реката за него е вдъхновение, необходимост и верен приятел, рисуването е страст

Известният български художник Чавдар Петров навършва днес 70 години. Роден на 14 октомври 1955 г. в русенското село Екзарх Йосифово, той завинаги свързва съдбата и своя живот, творчеството си с голямата европейска река Дунав. Затова и казва, че за него „реката е вдъхновение, необходимост и верен приятел“. А Видин и крайдунавския парк е „ едно от най-хубавите места в България и не само“. Защото, твърди Чарли, както го наричат приятелите, „Във Видин изживях най-хубавите моменти в живота си, където мога да рисувам спокойно и се чувствам свободен“. Затова и неговите експресивни рисунки, изпънени с много енергия, цвят, силно въздействащи, сякаш крещят „ този свят е мой“.

Основният акцент в творчеството ми са река Дунав, водата, природата и нейните обитатели, разказва художникът и не скрива, че те са изобразени по своеобразен начин, като някакъв фантасмагоричен, сюрреалистичен свят. Не случайни и за картините му, изкуствоведите, казват, че е „ впечатляващо  умението му да разглобява видимото  и да го преподрежда в свой специфичен абстрактен свят. Реката е неговият живописен изказ на красивата метафора за пътуването, а подводният свят се слива с реалния живот на брега по завладяващ живописен начин“. Запитан кой е любимият му свят, Чавдар е категоричен - „синьото във всичките му нюанси – от бледосиньо, почти бяло, през наситено тюркоазено до тъмновиолетово“. Но това не означава, че  талантливият художник не е майстор на монохромната живопис, за което свидетелстват нощните му пейзажи , оцветени във всички нюанси на сивото до черно и изпълнени с релефна техника. А запомнящи се за публиката са неговите мащабни платна с контрасните цветни петна в пламтящо червено и топло оранжево, вдъхновени от изгрева и огъня.

За Чавдар Петров "рисуването е страст!", от която се раждат в годините неповторими творби. Именно затова той е художник със собствен почерк и със собствен израз. Творбите му са монументални, ярки и силно запомнящи се, символистични.

С носталгия и много любов Чавдар си спомня миналото и прави ретроспекция на своя живот. Спомня си за детските години, в които живее на село, заедно с баба и дядо. Учи до 4-ти клас в местното училище. Родителите му работят в голям завод в Русе и си идват на село само в неделния ден.

Рисува от малък, прерисува скици на Чудомир, Борис Ангелушев. Обяснява своята дарба с ген, наследен от майка си, която обичала да рисува. В училището разбират за този негов талант и много често му възлагат различни задачи. Чавдар с умиление си спомня как като дете през седмицата много играе по поляните и на улицата в селото с децата, откъдето идва й силната му и неразривна  връзка с природата  

Случайно разбира, че има Художествена гимназия в Казанлък, в която може да учи, след полагане на изпити. Записва се на кръжок към дружеството на художниците в Русе, за да се подготви, продължава разказа си с вълнение Чавдар. От цяла Северна България са приети само пет момчета, сред които е и той. Четирите години в художественото училище минават неусетно, а Чавдар и съучениците му се научават на отговорност, приятелство, честност, колективност. След завършване на училището през 1974 година отива войник и служи в Сливен, а уменията му да рисува, правят носенето на военната служба по-леко.

Кандидатства и се записва специалност "Живопис" във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий".  Преподава му Янаки Манасиев, голям живописец, който вдъхновява студентите си и за него Чавдар си спомня, че „той ни научи как да мислим, как да гледаме на живописта. И на първо място да се отнасяме сериозно към живописта и никога да не правим компромиси.“

След завършването на университета се връща и живее в Русе, където работи като художник на свободна практика и в дунавския град създава семейство. Обгазяването на Русе е причината семейството на Чавдар-съпругата му Ваня и малкия им син Явор,  да се премести във Видин. Избират града на Дунав, защото съпругата му е от Димово и той отново ще е близо до голямата река. През зимата на 1983 година Видин приема художника и семейството му, което се налага да се справи с намирането на жилище и работа.

Следват години Чавдар започва работа като учител във видинското училище по изкуствата и прекарва много часове в своето ателие, където се отдава изцяло на своята страст да рисува, спомня си художникът. Идват и първите му творчески изяви и самостоятелни изложби. Винаги ще си спомня далечната  1995 г., когато сбъдва една своя мечта -заминава на специализация в ателиетата на  „Cite des arts“ в Париж, посещенията в многобройните ателиета и срещи с художници на Монмартър. И така той върви успешно вече близо половин век във своя творчески път.

Днес Чавдар Петров има над 20 самостоятелни изложби в София, Видин, Пловдив, Плевен и други градове. Участвал е в почти всички ОХИ в окръжните художествени галерии. Една от най-мащабните му ретроспективни самостоятелни изложби бе аранжирана в галерията на СБХ на ул. “Шипка 6“ през 2015 г. под мотото „60 + 60“ и със заглавие „Монолог в стената“.  За своята 70 годишнина отново на „Шипка“6 той представи  изложбата „Стъпки във времето“, на която изложи непоказвани в годините свои творби от различи периоди.

Негови картини са включвани в представителни изложби на български художници в Сърбия и Черна гора, Румъния, Русия, Украйна, Чехия, Германия, Франция, Австрия, Южна Корея и др.

Творби на Чавдар Петров са включени във фондовете на НХГ и почти всички окръжни и градски галерии в страната, както и в чужбина – Сърбия, Румъния, Украйна, Франция, Германия, Чехия, Русия, Австрия, Белгия, САЩ, Великобритания и др.

Във фонда на Художествена галерия „Никола Петров“ – Видин се съхраняват маслените му платна – „Поколения“, „Карнавал I“, Пейзаж“, „Послание“, „Умора“, „Балада за 17-те партизани“, „Вакханалия“, „Пейзаж“, „Пейзаж“, „Бягство в Египет“, „Градина в бяло“, „Композиция“, „И този ден си отива“ и „Отминаващ ден“.

Във Видин създаде традицията картини и изложби да се аранжират в района на Стамбол Капия, на понтона сред река Дунав и в крепостта „Баба Вида“ и той реализира няколко еднодневни арт изложби.

Член е на СБХ от 1985 г. Носител е на награди от тематични изложби на СБХ, Габрово / “Човекът и трудът“ /1985/ и „Международно бианале на хумора и сатирата“ /1994/, Румъния /1998/, Бургас / “Приятели на морето“ /2010/. През 2016 г. получи Националната награда за изобразително изкуство „Захарий Зограф“.

Днес работи като художник на свободна практика и рисува това, което му харесва и го прави щастлив.

Щастлив и горд е със своето семейство. Обичан и добър е дядо Чарли за внучките си – Яна на 7 години и шестгодишната Мила и двегодишния Ясен, деца на неговите любими -дъщеря му Елица и син му Ясен. За съжаление те не живеят във Видин -а в София и далеч в Ирландия, но затова пък летата и времето прекарано с тях е истинско щастие и време да ги поглези. Неотлъчно с него, в радост и мъка, в несгоди и щастие е неговата съпруга Ваня, без която той споделя, че трудно би живял, оправял се в ежедневните грижи и творил.

Изкуствоведите  за Чавдар Петров и творчеството му

Проф.Чавдар Попов

Чавдар Петров е един от разпознаваемите художници в нашето съвременно изкуство. Ценя го като художник и това, което виждаме в залата на галерията, са произведения, които показват различни стъпки във времето, различни периоди, без да е необходимо да се разгръща целия път на художника. След като видях изложбата, си помислих, че изкуството има особена, парадоксална природа. Изкуството е с такава парадоксална природа, че всички прояви са еднакво актуални и притегателни и днес, независимо кога са рисувани отделните картини. Чавдар Петров достига една избистрена форма на живопис в по-късните си произведения, знаково-символична структурна образност, която дава възможност на зрителя за повече асоциации от възприятието на образа.Има една скрита драматургия в почти всички картини на Чавдар Петров.Той е експресивен, но в определени граници. Неговата експресия, както виждаме, се изразява в една почти калиграфска форма на изказ. Той запазва импровизацията, спонтанното начало, но заедно с тази нагласа успява да построи много стройни и балансирани композиции.

Проф. Десислава Минчева

Река Дунав е широка и влачи спокойно, плавно мътните си води. Чавдар Петров – раздвоен между Русе и Видин – е динамичен, ярък и остър. Светъл и непредвидим.

Странно е как реката присъства в произведенията му. Няма да видите имитация на вода никъде, но ще я разпознаете (даже само) по начина на полагане и разполагане на цвета, ивиците и петната. Тя реката, е ту млечносиня, ту нощно дълбока и поглъщаща. По-скоро е усещане за вода. Всъщност – за природа… Нервните и начупени линии, пресичащи платната му и организиращи живописната материя, са като кардиограма на здраво сърце. Графичен израз на туптенето на силно екзалтирано сърце, пулсиращо ускорено, но винаги с любов.

Чавдар е човек, който не се спира. Не престава да кръстосва страната от северозапад до югоизток. Не пресъхва и желанието му да рисува. Всичко при него е движение. Ленивите води на Дунав май не му влияят… Пътят му не се измерва само с километри, но и като развитие в изкуството му. Започнал с големи, експресивни, фигуративни композиции, сега той е изчистил живописта си почти напълно от традиционна образност. Както е изчистил и палитрата си. Трептящите линии и точки в искрящи цветове въздействат директно върху емоциите и не ти се налага да търсиш заглавие под рамката.

Чавдар Петров е един от малкото художници, при които са така видими енергията и радостта от правенето на всяко платно. Изкуството му е като поетична приказка, написана от човек с детско сърце, който, колкото по-зрял става, толкова по-младежки, свежи и силни картини рисува.“

Блиц интервю с Чавдар Петров, който и на 70 години не е забравил детското в себе си

Какво е за теб детството?

Вечер да ловя с приятели светулки  на село и да спя под небето на двора, заедно с  моите приятели на постиланите рогозките и чергите. До нас лежат кучетата и котките и ние гледаме звездите и небето.

Какво е Художественото училище в Казанлък? 

Всичките бяхме приятели, едно семейство. Тази връзка се запази и до сега.

Слушахме само "Битълс",  Лед Цепелин. Извоювахме си-, с тридневни протести -не ходене на училище, не се прибирахме в общежитието, у дома и в квартирите си, не носехме ученическите фуражки, но успяхме да си извоюваме на бала за бъдем с дълги коси.

Какво е за теб семейството?

Всичко! Това без което не мога, не бих могъл да съществувам! Това  което обичам безкрайно и винаги ми дава сили да продължа напред.

Съжаляваш ли за нещо?

За нищо не съжалявам, и нищо не бих променил в своя живот, ако трябваше да се върна отначало.

Какво не обичаш и за какво не би простил?

Не обичам простащината и липсата на елементарна култура. Не се сърдя лесно, обичам приятелите си и срещите с тях ми носят радост и емоция. Не обичам и не прощавам ласкателството.

Какво  е за теб изкуството?

Ще цитирам Оскар Уайлд: "Изкуството е единственото сериозно нещо в света. И художникът е единственият човек, който никога не е сериозен".

Какво е за теб рисуването?

Това е страст. Аз ако не рисувам, не знам какво ще правя!  Рисуването в повечето случаи е мисловен процес.  Дори, когато вървя по улицата, и през нощта, си мисля за работите, които създавам. . Всеки ден рисувам, така се чувдствам свободен. И рисувам това което искам, и отдавна не се съобразявам с хората. Оценката идва с времето.

Какво е за теб живопистта? 

"Живописта е усещане. Може и само с два цвята да направиш нещо.  За мен живопистта е съдба, късмет! Това е моето съществуване.

Ако не рисувам, не знам какво ще правя!

Ирена Данаилова,

снимки: авторът