Росен Добрев: Истината за свлачището в Оряхово

За съжаление и преди 1000 години и днес все още сме безсилни  към голямата сила  на природата. С напредването на науката  голяма част от разрушителната й сила може да бъде овладявана, но има моменти, какъвто е нашият в Оряхово, когато всички инженери на света да вземеш нищо не може да се направи.

Често в България страдаме от  липса на стратегия и системен подход при решаването на такива важни проблеми, като свлачищата. От дълги години единствената служба, която изследва и следи състоянието на свлачищата е „Геозащита”, но нейните функции спират до там, че да констатират и локализират размера и интензивността на дадено свлачище.

И какво от това, ако нищо като укрепителни действия не последва. Ставаме свидетели на една статистика и в крайна сметка, когато нещата излязат извън контрол си „скубем” косите.

Постоянните  промени в държавното управление, краткосрочните експерименти и постоянното текучество на кадри ни прави още по-безсилни.

Няма приемственост на основните проблеми на обществото. Това води до тежки, често фатални забавяния на вече започнати проекти и до поставяне под въпрос тяхната ефективност и добро изпълнение.

Типичен пример в това отношение е свлачището в Оряхово. Разглеждайки всички анализи, цялата хронология на проблема назад, става ясно, че за града с днешните му жители и това което помнят, това е втори свлачищен катаклизъм. При първия, през седемдесетте години на 20 век, е обезлюден квартал „Граф Игнатиев” – бившата турска махала.   През м. май 2003 г. вследствие проливен дъжд в Община Оряхово постъпват първите съобщения за забелязани деформации в двора на семейство Гълобови на ул. „Никола Обретенов” в гр.Оряхово. През годините от 2003 г. до днес, „Геозащита Плевен”, гр.Плевен регистрира активни свлачища, с общо име добило гражданственост „Свлачище Изток”, което е сбор от  свлачища с № 06.5402.02.от 08 до 23 и с обхват 90 ха.

В обхвата на регистрираните свлачища попадат  обекти от регионално, общинско и местно значение: път от републиканска пътна мрежа №VRC ІІ-11 Видин-Никопол, мрежи на техническата инфраструктура - улици с настилки и проводи на ел и ВиК мрежи,  жилищен сграден фонд, обществени сгради и сгради на стопански обекти – ферибот, почивна станция, старите казарми, бивше ДП „Мадара”, действащ завод „Хидком”АД, принудително изведен от експлоатация Напорен водоем „Средна зона”.

Първите действия по укрепването на свлачищата са разрешени и започват през 2005 г., като аварийно възстановителни дейности за възстановяване прекъснат отток на подземни води от система от  дренажни шахти разположени южно от ул. „9 ноември”, изградени през 1956 г. Оттокът е възстановен посредством два хоризонтални сондажа с начало двора на бившето „Топливо” и насочени към съществуващи шахти в дворовете на Васил Трайков и Ердуан Караалиев. Заустването е в градската канализация. Възстановяването на оттичането на старата система е финансирано от общината. Междувременно МРРБ са избрали изпълнител за аварийното строителство – фирма „Станилов” ЕООД гр.София, които изграждат:

- дълбока шахта №1 в двора на бившето „Топливо”. Шахтата е събирателна за дренажни води от 5 лъча хоризонтални сондажи с дренажни тръби, а събраните води са отведени в ревизионна шахта от градската канализация, находяща се на ул.”Коста Лулчев”.

- 13 бр. сондажни водопонизяващи кладенци с дълбочина по 25 м., всеки оборудван с помпа и ел. табло и изградена за обслужването им канализация за заустване на изпомпваните води.

Първи авариен етап е въведен на 28.01.2008 г. Проектите за строителството му са създавани едновременно със строежа.

Междувременно  общинска администрация е предприела необходимите действия, гражданите да бъдат обезщетени за заеманите от съоръженията части от имотите им, за което в бюджета на проекта са предвидени и целево преведени на общината 100 х.лв.

През 2008 г.започва строителството на ІІ етап от строежа. Строител е „Газстроймонтаж” АД гр.София. Предвидените за изпълнение подобекти са: 4бр. пилотно укрепителни конструкции, 4 бр. дренажни ребра, 4 бр. дълбоки шахти, отводнителна канавка по дере Зелена бара. Строителството протича мудно, като силите на строителя не са насочени към завършване и въвеждане на всеки от подобектите, а към успоредното им строителство. Едновременно с това възникват проблеми с финансирането на обекта, и с появата на нови свлачищни процеси в съседство, от изток на укрепваната територия. Финансирането на укрепителните мероприятия е спряно на 24.08.2009 г. поради липса на финансови средства. Към 01.03.2010 г. строителството все още не е започнало, за разлика от работещите свлачищни процеси.

Резултатите от наблюденията на „Геозащита”, придружени от притеснителен картен материал за годишно движение на земните маси до300 см., наложиха МРРБ да възложи ново инженерно геоложко проучване, състоящо се от геоложки профил от няколко сондажа от водоем „Средна” зона до брега на р.Дунав. Заключенията са че хлъзгателната повърхност е с дълбочина 100 м., което поставя под въпрос ефекта от изпълнените укрепителни съоръжения в източната зона.

И до ден днешен работата по проекта не е завършена до край. И до ден днешен вложените милиони левове не дават почти никакъв ефект. И до ден днешен се руши имуществото на хората, градено с много труд и през годините.

Само, че както виждате, несвършената работа е от фирмата изпълнител и постоянно сменящите се  институции, а страданието  е за хората.

И аз като кмет се опитвам да влагам цялата си лична енергия в това да бъда полезен, да помогна в този нелек процес. За съжаление  длъжността ми е твърде малка, за да си въобразявам, че мога да реша всичко с магическа пръчка. Не ме успокоява факта, че над 1000 свлачища в цяла България всеки ден тотално и завинаги променят  живота на хората.Чуждото страдание не ме успокоява. Аз искам в Оряхово проблемът да се реши. Давам си сметка, че това ще е много трудно, но аз и екипа ми не спираме да полагаме усилия.

Всяко свлачище има номер и въпреки, че на нас ни се струва, че е едно, всъщност не е така. Свлачищата в Оряхово са със свои уникални номера от 08 до 23.

За съжаление свлачище номер  VRC 31.54020.02.23 / при СБА/ е най-интензивното и невъзможно за укрепване. Според всички специалисти свлачищата с дълбочина до около 30 метра са възможни за овладяване. Информацията, която имаме за свлачището при СБА е за дълбочина над 100 метра.

Няма научно и практическо решение за такъв голям проблем. Тук силата на природата взема връх над инженерните и строителни възможности.

Релефът в града е такъв, какъвто е изграждан през хилядите години на неговото съществуване и такива процеси е имало и ще има.

Малкото успокоение е, че те са само в източната част на вековния град.

В момента в общината няма никакви данни за проблеми извън обхвата на действащите свлачища. Централната и всички останали негови части / без квартал Изток/ няма поводи за каквото и да било притеснение по отношение на свлачищни процеси. Така или иначе проваленият от миналия мандат воден цикъл на града си остава най-големият ни проблем. Правя всичко възможно при първа възможност, когато  ОП „Околна среда”  бъде отворена, общината да защити проект за нова канализация и след това улиците да бъдат асфалтирани изцяло.Това е големият ни и решим проблем. Това, което не ми дава мира и е основен акцент в работата ми е реалната опасност да не бъде прекъснато електрозахранването в двата завода, които са след свлачището. Не искам да си представя, че хората биха останали без работа, затова ежедневно работим заедно с електроразпределителното дружество за осигуряване на алтернативно трасе и недопускане на кризисна ситуация в заводите. За моя радост не съм сам в усилията си. Имам страхотен екип, на който благодаря. Помощ получавам и от Регионалния министър  Лиляна Павлова, от областния управител Малина Николова и депутатите Петя Аврамова и Красен Кръстев.

Що се отнася до хората от село Лесковец, на които се налага да заобикалят 30 километра, за да се приберат  вкъщи, ще кажа , че се работи по проектиране и  изграждане на нов път към селото. Това е труден и скъп процес и няма да стане лесно. Но след като сме  се захванали, уверен съм ще го решим.

Този път е много опасен вече. В продължение на две седмици направихме така, че да бъде проходим въпреки опасностите. Сега вече това е невъзможно!

Още преди месец със своя заповед измених маршрута на ученическия автобус с цел недопускане на някоя трагедия с децата ни. За съжаление и нормалната автобусна линия вече не може да изпълнява разписанието си, но се надявам комисията по транспорт в ОбС да предложи подходящо решение на този социален проблем.

На хората,  на които се налага да се евакуират от жилищата си предложих да не плащат наем в общежитието, което е единствената общинска собственост, която може да приюти пострадали.

За мое съжаление от толкова продажби на общинско имущество през годините е останало само това и само това мога да предложа.

И там общината има проект за саниране на сградата и се надявам скоро да изглежда по коренно различен начин. Що се отнася до постоянните ми критикари ще кажа следното: „ Безделието поражда скуката, а тя е майка на всички злини.” Това е една поговорка , която често чувах когато бях малък. Тогава не си давах сметка колко е вярна. Като започнеш от всички бивши морски деятели като капитани и пирати и минеш през разни компютърни  специалисти  и незадоволени старчета,  общото между тях е  безделието. Това са хора без работа. Няма какво да правят и пишат глупости. Това е толкова просто, почти като ситуацията около тях. И въпреки всичко аз им желая успех в намирането на работа. Само след няколко месеца ще могат да кандидатстват за моята! / Тук кметът се усмихва/

На всички основателно разтревожени, разумни хора казвам – Фейсбук е  социална мрежа с лични профили, лично пространство. Единствено сайтът на общината, вестник „Оряховска трибуна”, личният разговор с мен и специалисти са официалният източник на точна информация. Останалото е спекула с тревогата, шега с природното бедствие, а в труден момент като този и един враг е много и сто приятели са малко!

В заключение искам да успокоя населението на града – свлачища е имало и най-вероятно ще има, градът е жив и пред него има добри дни!

С уважение :

Росен Добрев