Наш творец с първа награда за разказ, посветен на Вазов

Писателят Светла Дамяновска спечели първа награда в конкурса за кратък разказ, посветен на 100 годишнината от смъртта на Иван Вазов.

Той е част от проекта Nickname:В@зов цели да преобърне нагласите на младежите в София, като “говори” на техния език и представи Иван Вазов в една непозната светлина – като автор на първия фентъзи разказ в българската литература. Вдъхновен от разказа “Последният ден на 20 век”, проектът повдига важни теми в различни направления (рециклиране / преизползване на ресурсите, ползите от четенето и ролята на технологиите в съвременния свят) и насърчава младежите да използват свободното си време за творчески активности в областта на литературата и визуалните изкуства.

Проектът “Nickname: В@зов”, част от “Академия за визионери” се реализира от Яна Трайкова, Люба Попова, Емануела Славейкова, Татяна Хаджииванова, София Иванова с финансовата подкрепа на дирекция  „Спорт и младежки дейности“ на Столична община.

Дамяновска признава, че е била вдъхновена от идеята за кратко писане- в 10 изречения. Награденият разказ е първата й подобна творба. След нея тя създава поредица кратка поредица за родното си място- Хайредин и за града, в който живее и работи- Мездра.

Поместваме и наградената й творба:

ПОСЛЕДНИЯТ ДЕН НА 21 ВЕК

Днес е 31 декември 2100 г. и аз пия деликатесна планинска вода (на сравнително прилична цена) в Туристически комплекс „Дядо Йоцо гледа“ край курортното селище Очин дол, кацнало на скалите над Искърския проток, по който в момента напредва един сравнително малък круизен кораб. Времето е приятно, декемврийската температура – умерена (някъде към 37 градуса по Целзий), а слънчевата радиация – почти в норма, така че днес имаме код „Жълто“ и можем да излизаме на открито, макар и за кратко.

Преди малко ходих до паметника на вазовия герой, който вече  94 години се възправя на канарата (някога предлагала гледка към Искърския каньон, а сега облизвана от морските вълни) и там, в реставрираната беседка видях клонинга на великия български писател Иван Вазов, който седеше и пишеше саморъчно на листове хартия (едно вече изчезнало човешко умение) откъси от творбата „Неотдавна“, които продаваше на туристите. Платих 300 булгара  (паричната единица, въведена у нас, след като държавите от бившия континент Европа са премахнали общата си валута) и си взех един лист за спомен. И сега, докато седя на сянка, сричам текста: „…параходът пореше дебелите тъмнозелени води на Черно море, пенеше ги, обеляваше ги, разшумотяваше ги и ги оставяше дълго време да се преливат, разиграват и бърчат по дирята му… На изток морският шир се повече и повече закръгляваше и най-после се сливаше със синината на небето, и вече не се виждаше нищо. Тайното с непроницаемото издигаха преграда пред очите, хаосът заместяше живата, познатата природа.“

Да, хаосът отдавна беше заместил живата, познатата природа, за което несъмнено си беше виновно човечеството, но това все пак са греховете на предците – нашето поколение вече не воюва с природата и се надява и тя да престане да воюва с нас.

Изчаках да се стече в гърлото ми последната капка кристална вода от чашата, прибрах сувенира в куфарчето си за документи, погледнах си часовника и видях, че вече е време да потеглям към с. Очин дол, където след 1 час щеше да започне националния търг на произведения на земеделското и животновъдно изкуство. Бях инструктирана от моите шефове да наддавам без притеснение и на всяка цена да се сдобия с двата розови домата и 100-грамовата бучка овче сирене, които фигурираха в каталога.

5-6 август 2021 г.                                                      Светла Дамяновска