Влашки събор прераства в международен фестивал /СНИМКИ/

За трета поредна година мизийското село Софрониево организира Влашкия събор "Моричика". От рано в красивия парк заприиждаха власи от Брегово през Козлодуй до Никопол, за да споделят обичта към вкусната саламура и неповторимия софрониевски фолклор. Домакините, повечето в народни носии, бяха направили десетки кътове за забавления, а по бяло платно, украсено със софрониевска капия от градините на фамилия Онцови, пристъпваха част от официалните гости.

Участниците в кулинарната надпревара на място варяха в казани и тенджери рибената чорба, като към пазените от бабите рецепти добавяха и модерни подправки.

По обяд, когато саламурата бе готова, официалното начало на празника даде секретаря на читалище "Пробуда 1927" Офелия Спасова. Тя представи участниците в кулинарната надпревара читалище "развитие 1926"- Антимово, ПК "Турлашка махала"- гр. Козлодуй, НЧ" Просвета 1927"-Лесковец, домакините от месното читалище, софрониевска компания в състав: Румен Лазаров, Искра Карамелска и Цветан Спасов и Пенсионерски клуб- с. Хърлец.

"За поредна година "Моричика" събира не само нашата общност, но и гости от близо и далеч. Това е доказателство за силна общност, защото такива събития ни обединяват да почитаме традициите и възкресяваме обичаите и колорита на родния си край. Това е не само културен, но и кулинарен празник. Влашката саламура с нейния неповторим вкус, вплел в себи си майсторството на нашите предци, е много повече от обикновена рецепта. Днес имаме честта да се насладим на уникалните ястия, да се забавляваме и да танцуваме традиционни хора, но и да почетем историята, която ни свързва по тези земи. Благодаря на всички, които с труд и ентусиазъм допринесоха за организирането на това събитие, на участниците, занаятчиите, майсторите на традиционни ястия и всички доброволци, които направиха този ден специален. Вашата отдаденост и любов към културата и традициите правят този фестивал възможен. Нека заедно да продължим да съхраняваме и предаваме на бъдните поколения нашите традиции", заяви в обръщението си кметът на община Мизия Валя Берчева. Тя обеща през следващата година съборът да се превърне в международен с участие на гости от Румъния.

За първи път беше наредена изложба на над 100-годишни влашки носии, предоставени от Галя Ангелова, Офелия Спасова, Павлина Милкова, Красимир Пеков, Ивка Златановска и др., като някои ризи са носени от шест поколения жени.

пресъздаден автентичния местен обичаи пред женитба "Ходене на геран", който пресъздава мадене на ода от герана, край който се играят три прави хора и три пъти се вади и разлива вода от булката, заедно с шафера, като в него се включиха всички желаещи под звуците на музиката.

На влашките на голямата поляна хора се надиграваха фолклорен клуб "Луковитски бисери" и ФК "Хайде на хорото"-Червен бряг, както и "Шарения"-Софрониево с ръководител Андрей Бобошоев под свирнята на талантливите музиканти от Бреговската музика. Оркестър Веселяците, Хитко и Християн Алексиеви забавляваха до късно стотиците гости на празника.

Те можеха да си закупят вкусни зеленчуци от градините на местните земеделци, вкусен мед, картини и сувенири от ПК "Здраве" и Румяна Абарова

"Съборът обединява хората, прави ни по-добри, по- усмихнати. Нека младите да прогледнат и от нас да се научат и да запазят хубавите ни традиции и в бъдещето", споделиха Румен Лазаров и Искра Карамелска.

"Искаме да запазим традиционните ястия, защото никъде в готварските книги няма такива от Северозапада", признават Васка Тошева и Дилян Невлев, които са сред доброволците, които освен саламура бяха приготвили и интересни десерти- печени круши и ябълки, които се продаваха с благотворителна цел.

Вкусен мед предлагаха Цветелина Пламенова Йорданова, която заедно с нейния съпруг и братовчед му Слави Стоянов продължават традицията на най-добрия пчелар в региона Митко Стоянов от Крушовица, който има над 200 кошера в полето.

Най-малките участнички в събора бяха братовчедките Гергана и Ния, съответно на четири и пет години, но още десетки софрониевски деца в народни носии ще пренесат влашките традиции в бъдещето.