Дебютът на петокласничката Рая Янкова с награди в шест национални и един международен конкурс

Разказът „Човекът, който не можел да спи“ е включен в два литературни сборника

Дебютният разказ на 11-годишната Рая Янкова, възпитаничка на козлодуйското СУ „Христо Ботев“, бе отличен и награден в шест национални конкурса и в една мащабна литературна надпревара зад граница. 

За журито на Международния литературен конкурс "Вълшебното перо" в Париж /2025/ разказът „Човекът, който не можел да спи“ заслужи второ място в категория проза, след като се открои достойно и се нареди сред 140-те творби, получили максимална оценка, от общо 688 произведения на деца от 18 държави. Младежкият литературен конкурс се организира от Българското начално училище “Иван Вазов” към асоциация “Христо Ботев”-Париж и се финансира от Министерство на образованието и науката на Република България с партньор Изпълнителна агенция за българите в чужбина.

През септември пък на специална церемония и след явно гласуване на публиката „Човекът, който не можел да спи“ стана безспорен носител на Награда на номинираните в 19-то издание на конкурса „Бодлите на таралежите“ – годишен конкурс за млади есеисти, организиран от Фондация „Братя Мормареви“ с подкрепата на Национален фонд „Култура“.

Рая стана носител и на Специалната награда на Общинския съвет в Средец в рамките на Националния литературен конкурс за поезия и проза на името на Янаки Петров, в който взеха участие 300 автори с над 1000 произведения. Номинираните двадесет, единадесет от които наградени, са включени в новия алманах на книгоиздателска къща „Труд“.

„Историята за Жеро много ни хареса! Идеята за човек, който приспива цялото село, но самият той будува, е интересна и веднага грабва вниманието. Но най-хубавото за нас беше посланието — да се сетиш, че дори този, който се грижи за всички, понякога има нужда някой да се погрижи за него. Краят, в който детето помага на възрастния, е написан много увлекателно и оставя хубаво чувство след прочитането. Благодарим за разходката до село Сънчовци!“ – споделят организаторите на литературния конкурс „Написан свят“ 2025 - национално състезание за ученици, което насърчава грамотността и изразяването чрез писане, в което разказът бе класиран на второ място във възрастовата група за ученици от 4. до 7. клас, категория „Проза“.

Втора награда за Рая присъжда и екипът на Издателство „Лунна светлина 13“, а разказът е поместен между кориците на колективен сборник „Събудени слова“, издаден по повод Деня на будителите.

Столичното Народно читалище „Васил Левски 1928“ награди Рая за отлично представяне в Четвъртия Национален литературен конкурс „Любовта – дар и вдъхновение, болка и тъга“, организиран по случай 90 години от рождението на поета Дамян Дамянов. Като отлично бе определено представянето й и в Двадесет и втория Национален конкурс „Златна есен“ – Севлиево 2025, организиран от ЦПЛР – Детски комплекс „Йордан Йовков“, Община Севлиево, Национален дворец на децата и Министерство на образованието и науката.

Понястоящем разказът е включен и в регламента на конкурса „Ярки истории“ - – инициатива, насочена към възстановяване на доверието и насърчаване на грижата, вниманието и истинската човешка връзка в домовете за възрастни хора. „Вярваме, че добрите примери трябва да бъдат видими и че доверието се изгражда с реални действия. Приемаме историята на Рая с благодарност за посланието за човечност и връзка между поколенията. Впечатляващо е как чистият детски поглед напомня на всички ни колко важни са грижата и вниманието един към друг“ – споделят организаторите от JoinedInCare.

Родена като трето дете в голямо семейство с още две сестри и по-голям брат, Рая расте щедро, любознателно и изключително сърдечно момиче с особено изострено чувство към човешката доброта. Написва краткия разказ „Човекът, който не може да спи“ като домашна работа по Български език и литература и с него разкрива таланта си да борави с думите, наследен от жените по майчина линия.

Ето и разказът, впечатлил журитата на литературните конкурси:

Човекът, който не можел да спи

            В една обикновена пролетна вечер Жеро закопча копчето на тъмно синята си пижама на жълти звездички и излезе. Всяка вечер от тридесет години насам той правеше едно и също. Около 21:00 часа възрастният мъж затваряше вратата на дома си в готовност да върши чудеса. И ги вършеше!

Той тръгваше от единия край на село Сънчовци и стигаше чак до другия, за да приспи всеки един свой съселянин. Пред всяка една къща Жеро сядаше и започваше да пее с прекрасния си глас. Тогава уморените хора се отпускаха и дори не усещаха кога и как потъват в сладки сънища. А Жеро пееше неуморно. И така цялото село всяка нощ спеше здрав и дълбок сън след тежкия труд.

Но никой не се замисляше кога спи певецът.

            А той не спеше. Не защото не искаше, а защото не можеше. Така беше създаден. Будуваше денем и нощем. Вече повече от тридесет години.

Всеки ден по обяд Жеро отиваше в детската градина и приспиваше малките дечица с вълшебния си глас. Един ден обаче вместо да запее, той започнал да им разказва за живота си. Как не може да спи, как всяка вечер обикаля селото и пее, за да спят сладко селяните, как всеки ден има грижата да приспива малките деца на обяд и как прави това от толкова отдавна... Едно момиченце го слушало с голям интерес и в края на разказа му го попитало как така е възможно да не се уморява да пее денонощно и да не спи. Жеро му обяснил, че и самият той не знае. Сигурно наистина просто така е устроен – да се грижи за съня на всички хора в Сънчовци, но самият той да не спи. Не каза обаче на момиченцето, че напоследък наистина започва да се уморява...

Не му каза, защото се плашеше от това. Ами ако се умори толкова, че вече не може да обикаля и да пее, за да приспива вечер хората? Ами ако не може да идва в детската градина, как ще заспят децата? Сигурно е много хубаво човек да спи... Хората са му разказвали какво ли не за чудните картини от вълшебния свят на сънищата, но той не го познава. Ех, ако можеше поне веднъж и той като другите хора да затвори очи и да полети из този свят...

            Когато същата вечер Жеро приспа всички хора в селото, той се прибра както обикновено. Но когато разтвори прозореца, за да проветри дома си, видя отдолу да стои любопитното малко момиченце, което го разпитваше в детската градина. Изведнъж то отвори уста и от нея започна да се лее вълшебна песничка. А Жеро за първи път заспа!

            На следващия ден по обяд той пристигна усмихнат в детската градина, вдигна високо момиченцето, прегърна го и му каза на ухо:

-О, ти мъниче! Не знаеш всъщност колко си голяма!