Политическа бомба: Мартин Харизанов напуска ГЕРБ

Не го правя с разочарование, конфликт или желание да зачеркна годините зад гърба си. Напротив, тръгвам си с благодарност и с уважение към хората, с които извървях този път.

Благодарен съм на ген.Бойко Борисов за доверието и подкрепата през годините. Благодарен съм на всички, с които работихме рамо до рамо, спорихме, печелихме трудни битки, творихме добрини, помагахме там, където имаше нужда от нас. Създадохме приятелства, които за мен никога не са зависели от партийна книжка.

Не съжалявам за нито един ден от този период.

Напротив. Най-много се гордея с времето, когато беше трудно. Когато много хора се притесняваха открито да заявят позицията си и принадлежността си към ГЕРБ, ние във Враца не се скрихме. Точно тогава изградихме една от най-силните младежки структури и оттогава не спряхме да работим. Бяхме на терен, сред хората, зад каузи, които имат значение за областта. Това не може да бъде изтрито и няма причина да бъде отричано.

Аз никога не съм искал политиката да бъде професията ми. Влязох в нея с една ясна причина, да имам повече възможности да бъда полезен за област Враца. За мястото, в което живея, в което растат децата ми и което твърде дълго е плащало и продължава да плаща цената да бъде подценявано.

Направих каквото можах. Понякога успявах, понякога не. Но за едно съм спокоен- никога не съм стоял отстрани и никога не съм чакал някой друг да свърши трудното вместо мен.

Искам да бъда пределно ясен и за решението си днес.

Не напускам, за да се „пребоядисам“. Не сменям убежденията си и не търся място в поредния политически проект. Който ме познава, знае, че това не е моят начин.

Избирам да продължа в друга посока с нови бизнес начинания, идеи и проекти, за които искам да имам времето, свободата и енергията да развия докрай.

От политиката може да се оттеглиш. От хората и от мястото, което наричаш свой дом – не.

Затова ще продължа да бъда активен, да заставам зад смислените каузи и да помагам винаги, когато мога. Не заради длъжност, позиция или партийна принадлежност. Никога не съм имал нужда от тях, за да бъда човекът, който съм.

На всички, с които бяхме заедно през тези години- благодаря. За доверието, за работата, за трудните моменти и за приятелствата, които остават.

Затварям тази страница спокойно. Не се отказвам от нищо, в което съм вярвал, и не зачерквам нищо, което сме постигнали."