Екстремно ниското ниво на Дунав постави АЕЦ „Козлодуй“ пред сериозно изпитание

Екстремно ниското ниво на река Дунав беше сред основните теми на годишния семинар на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР). Срещата бе посветена на осигуряването на ядрената безопасност, като председателят на агенцията Цанко Бачийски и директорът на главна дирекция „Ядрена безопасност“/ГДЯБ/ Орлин Величков представиха подробно как работи системата за водоснабдяване на АЕЦ „Козлодуй“, какви мерки се предприемат при спад на Дунав и при какви условия мощността на блоковете се намалява.

Бачийски определи ситуацията с ниското ниво на реката като невиждана до сега и подчерта, че тя има отражение преди всичко върху нормалната експлоатация и производството на електроенергия, а не представлява пряк риск за ядрената безопасност.

При нормална работа на 5-и и 6-и блок от Дунав се черпят близо 400 000 кубически метра вода на час. Основната част от нея се използва за охлаждане на кондензаторите на турбините. След това затоплената вода се връща обратно в реката.

По думите на експертите проблемът на атомните централи в Европа е бил най-вече с охлаждането и топлинното замърсяване, докато при нас не е така – топлинното замърсяване е минимално и загубите на вода са само от изпарението. Реално охлаждането на реактора не зависи от река Дунав.

Водата постъпва в централата през бреговата помпена станция, която разполага с 34 помпи. При нормална експлоатация част от тях работят, а останалите се поддържат в резерв. Оттам водата се подава към студения канал и достига до циркулационните помпени станции на двата блока.

При понижаване на нивото на Дунав АЕЦ „Козлодуй“ задейства последователни мерки. При кота 21.50 метра започва ежедневно наблюдение на нивото на реката и при необходимост се почистват решетките на помпените съоръжения.

При достигане на 21 метра се предприемат допълнителни действия – осигуряват се максимални запаси от вода и разтвори, необходими при спиране на блоковете, поддържа се максимално възможното ниво в студения канал и се проверява работоспособността в шахтовите помпени станции.

Критичният праг за нормалната експлоатация е 20.50 метра. При достигането му мощността на блоковете започва да се намалява, за да се постигне баланс между наличното количество вода и потреблението на централата.

При спад до 20.30 метра блоковете могат да бъдат разтоварени до мощност, осигуряващо собствените им нужди. При 19.70 метра се изключват бреговите помпи и остава в работа само една, като в същото време се ограничават максимално потребителите на вода от река Дунав.

Експертите от АЯР подчертаха, че ниското ниво на Дунав е сериозен експлоатационен фактор, който се следи постоянно, но не трябва да се приравнява автоматично с риск за ядрената безопасност. При необходимост производството се ограничава, за да бъде запазен необходимият запас за безопасна експлоатация. Споделиха и за правени симулации на евентуална приливна вълна или екстремно високо ниво на Дунав, които показват категорично, че при каквито и да е екстремни наводнения централата е незаливаема, а допълнителните системи, които се задействат при аварийни режими позволяват блоковете да бъдат поддържани в безопасно състояние дори при екстремни хидрологични условия.

🔍

🔍

🔍

🔍

🔍