Дванадесет години след ада край Горни Лом! Хроника на една забравена от справедливостта трагедия

На 1 октомври 2014 г., минути след 17:00 часа, времето в Северозападна България сякаш спира. Мощна детонация с невиждана сила разтърсва земята около село Горни Лом, община Чупрене. Две сгради от цех „С“ на завод „Миджур“ са изравнени със земята за части от секундата. Отворен е огромен кратер, а над региона се извива гигантски облак от дим и смърт.

Загиват 15 души – 13 мъже и 2 жени. Хора от Горни Лом, Средогрив, Чипровци и Монтана, които са отишли на работа с надежда да изкарат прехраната си, след взрива са се„изпарили“. Сред жертвите е и 29-годишният Емил Митков – син на собственика на завода. От загиналите не е останало и помен, сградите са сравнени със земята.

Днес, 12 години по-късно, раната в региона не е зараснала. А въпросите защо се стигна дотам и къде остана справедливостта остават все така отворени.

Хроника на една предизвестена катастрофа

Взривът в завод „Миджур“ не е просто злополука-той е кулминация на дългогодишни системни пропуски, безконтролност и пренебрегване на правилата за безопасност.

Години преди трагедията дружеството „Видекс“ АД сключва договор за утилизация (разглобяване) на около 1,6 милиона стари гръцки противопехотни мини. Според международните конвенции обаче подобни боеприпаси трябва да бъдат унищожавани, а не разглобявани на ръка с цел извличане на взривни вещества.

Експертизите по-късно разкриват шокиращи констатации.

В деня на инцидента в двете сгради на цеха са били складирани близо 5600 готови за разглобяване мини и вече извлечен тротил, като нормите за безопасност са били многократно надвишени.

В производствения процес по утилизация е преобладавал ръчният труд и е имало нестабилни боеприпаси, показват по-късно заключенията на експертите. Процесът се е извършвал с примитивен ръчен труд, въпреки че боеприпасите са били с изтекъл срок на годност, корозирали и изключително чувствителни към най-малкото триене или искра.

Въпреки тези констатации, дългият съдебен път завършва с парадоксален финал

Преди две години завърши мегаделото по случая. Българското правосъдие се произнесе – няма виновни длъжностни лица. Виновна се оказа държавата в лицето на няколко министерства.

Наказателното дело преминава през три инстанции – Окръжен съд – Видин, Софийски апелативен съд и Върховния касационен съд (ВКС). През май 2022 г. ВКС поставя окончателната си точка: няма осъдени за смъртта на 15-те работници.

Прокуратурата повдига обвинения на четирима души – собственика Валери Митков, отговорничката по безопасността Палма Иванова, експерта от МВР Божидар Василев и служителката от Министерството на икономиката Ивелина Бахчеванова. Всички те са оправдани и невинни за голямата трагедия.

Причината? Липсата на преки свидетели и унищожената до основи материална база лишават обвинението от възможността да докаже пряка причинно-следствена връзка между конкретно действие на някой от подсъдимите и фаталната първоначална искра. Сградите са заличени-сравнени със земята, работниците са мъртви- те бяха идинтифицирани само по открити части от телата и ДНК проби. А законът изисква безспорни доказателства.

Иронията на съдбата достига връхната си точка, когато оправданият собственик Валери Митков в началото на 2026 г. след заведен успешно насрещен иск срещу Прокуратурата за незаконно обвинение, печели делото и  120 000 лева обезщетения за нанесени му вреди  и покриване на солени адвокатски разноски. Съдът присъди на другите две оправдани длъжностни лица за трагедията - Ивелина Бахчеванова и на Палма Иванова, която не дочака да получи обезщетението си защото почина, по 57 000 лв. за неимуществени вреди.

Сметката накрая плаща държавата и данъкоплатците

Тъй като наказателният процес не посочи виновници, близките на загиналите бяха принудени да търсят справедливост по граждански и административен ред.

След дълги години ходене по мъките, съдилищата отсъждат, че държавата носи отговорност заради престъпно бездействие на нейните институции, допуснали вноса и опасната работа с мините.

Знаково решение на Върховния административен съд (ВАС) от януари 2024 г. ВАС постанови, че държавата е виновна за смъртоносния взрив в завод "Миджур" и осъди Министерския съвет и екоминистерството да изплатят стотици хиляди левове (надхвърлящи милион с лихвите) на наследниците на загиналите работници. Решението бе окончателно и не подлежи на обжалване. Върховните съдии Жанета Петрова, Искра Александрова и Нели Дончева отмениха решението на първата инстанция и го определиха като "неправилно". Те осъждат администрацията на Министерския съвет и Министерството на околната среда и водите да заплатят на тримата близки на една от загиналите  (Милка Ангелова) при тежкия производствен инцидент по 150 000 лв.  заедно с лихвите. Към момента не е ясно каква е съдбата на делата заведени от роднините на останалите 14 загинали.

Административният съд във Видин отхвърли исковете на голяма група от наследници, които претендираха за суми между 100 000 и 400 000 лева на човек.

Спечелено дело (януари 2024 г. постанови окончателното плащане на близо 900 000 лв. за едно конкретно семейство (трима наследници на една от жертвите). Това решение се превърна в правен прецедент. Остава въпросът към днешна дата -дали не е изтекъл давностният срок от 10 години, в който роднините могат да водят дела и търсят обезщетения.

Болка и разочарование в Северозапада

Така се стига до абсурдния изход: персонална наказателна отговорност няма, а финансовата тежест за трагедията се пое изцяло от държавния бюджет – тоест от данъкоплатците.

За хората от с. Горни Лом и целия Видински регион, които ежедневно живеят с болката от загубата на своите съседи, приятели и роднини, финалът на съдебната сага е посрещнат с дълбоко огорчение. Оправдаването на всички подсъдими се превръща в символ на усещането, че „малкият човек“ е беззащитен пред държавния апарат и големия бизнес.

Местните жители с гняв  коментират факта, че с години държавните институции са си затваряли очите за условията в завода, за да се събудят едва след като трагедията е почернила живота на 15 семейства. Допълнително огорчение буди фактът, че докато виновни няма, милионите левове обезщетения се плащат от джоба на обикновените данъкоплатци, а собственикът печели контраискове срещу държавата.

Как изглежда завод „Миджур“ 12 години по-късно?

След като през 2018 г. останалите близо 190 000 неутилизирани гръцки мини бяха принудително изнесени и върнати обратно в Гърция, лицензите на дружеството за работа с взривни вещества бяха отнети. Територията  още през 2017 г. премина в ръцете на ново дружество с украински собственици, но мащабната дейност така и не бе възстановена.

Новият собственик е "Миджур Мaнеджмънт Кънстракшан" ООД със собственици Артем Кузнецов, притежаващ две трети от акциите и Юрий Ледовской- една трета. Пълномощник при продажбата е била Ганна Ледовска от Донецк, родена 1978. До юни тази година едноличен собственик е бил Артем Кузнецов , който в последствие продава едната трета на Юрий Ледовской. До май месец пък собственик на дяловете на Кузнецов е бил Андрий Толстошеиев.

Според финансовия отчет на фирмата за 2025 г. тя извършва дейност, но приходите са само 170 000 лева. Загубата е 744 хил. лв. Отделно има още 7 млн. непокрити стари загуби, показват официалните регистри.

Дружеството има свой официален сайт -https://midzhur-mmc.com/bg/ , който рекламира агресивно производството на патрони и на всякаква оръжейна продукция на територията на завода. Но то няма  лиценз за това производство и не е ясно какво  точно се случва в строго охраняваната територия на фирмата, която е площ от 361 дка. Официално там работят в момента между 15 и 30 работника, но никой не знае какво точно правят. Според думите на управителят на дружеството Иво Иванов, „към момента няма никаква дейност, единствено се поддържа терена, извършват се ремонтни и подготовителни дейности за реализиране на бъдещи инвестиционни намерения на собствениците“.

Най-любопитното е, че на официалния сайт на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към МС на Република България, в публичния му регистър  фирмата "МИДЖУР МАНЕДЖМЪНТ КЪНСТРАКШАН" ООД има удостоверение за регистрация за трансфер на продукти свързани с отбраната издаден на 03.09-102-5 / 27.07.2024, валиден от  27.07.2024 до 27.07.2029 ?

Според местните  в строго пазената територия  на завод „Миджур“  е  сложно – все още има собственост на бившата фирма-складове, в които има продукция,  има собственост на фирма правоприемник на активите на „Видекс, водят се различни дела между български институции и собственици, на територията има много машини и съоръжения. МВР осъществява контрол и проверки на съществуващите складове на територията на дружеството… Работниците се водят на работа, но не е известно каква е тя, но получават заплати. Слуховете в Горни Лом за случващото се в планината хората определят като „ някой дава много пари и се харчат много повече пари.“ Отново според местните, в напълно ремонтираната административна сграда зад бариерата  при входа на завода от години живеят няколко семейства украинци, избягали от военните действия в родината си.

Всяка година  пред входа на самия завод близки на загиналите и хората от Горни Лом поставят цветя в  тяхна памет. Обществото ни се сеща и припомня този болезнен спомен за  една трагедия, която можеше да бъде избегната.Дванадесет години по-късно имената на 15-те загинали остават вписани в историята на един от най-тежките инциденти в страната:

Емил Валериев Митков (29 г.)

Валери Петков Цокин (56 г.)

Мирослав Съйков Чернев (55 г.)

Иван Петров Георгиев (42 г.)

Венера Евтимова Георгиева (40 г.)

Милка Петрова Ангелова (51 г.)

Михаил Димитров Илиев (26 г.)

Пламен Иванов Петков (48 г.)

Христо Каменов Борисов (28 г.)

Цветан Борисов Михайлов (39 г.)

Румен Александров Ръбин (44 г.)

Петко Костов Иванов (59 г.)

Петър Симеонов Попов (57 г.)

Емил Илиев Илиев (33 г.)

Цветан Кръстев Минков (53 г.) 

Днес кръглите сираци - синовете на загиналите Иван и Венера Георгиеви от село Средогрив още живеят със спомена за родителите си. Павел днес е на 37години, а Иван - на 17 г. Павел преди 12 години за една нощ освен брат стана и баща на малкия си брат.

Ивана, дъщерята на загиналата Милка Ангелова от Средогрив трудно преодолява загубата на майка си.  Осем месеца след трагедията, абитуриентката на видинската природо-математическа гимназия Ивана не отиде на бал. Не присъства и на връчването на дипломата си, си спомнят днес във видинското училище. Преди 11 години става студентка редовно обучение, вече е завършила и се е установила далеч от родното село.

Не намират утеха в нищо родителите на 26-годишния Михаил, от село Горни Лом.  Бащата Димитър, който днес работи в Гърция бе сред най-ревностните, които се бориха в съдилищата да научат цялата кой е виновен за смъртта на детето им. И днес 12 години по късно той е категоричен „взривът в „миджур“ стана заради много пари“.

В село Горни Лом и днес хората не желаят да говорият за трагедията. Отчаяниета се чете в очите на всички близки на починалите. Не искат и да говорят по този случай. Нямат вяра вече в нашето правосъдие… защото 12 години след инцидента повечето от роднините не са получили справедливост и обезщетения.

Ирена Данаилова, снимки: архив на авторът

🔍

🔍

🔍

🔍

🔍

🔍