Враца почете 100 години от рождението на скулптора Петко Мичев с уникална изложба

Изложба скулптура по повод 100 години от рождението на Петко Мичев представиха в малката зала на Регионалния исторически музей във Враца. Събитието е съвместна инициатива с градската художествена галерия в Мездра, като на него присъстваха ученици от СУ „Отец Паисий“-Враца, синът му Тихомир Маджарски, племенницата му, уредникът на градската художествена галерия в Мездра Светла Дамяновска и почитатели на неговото изкуство.

Юбилейната експозиция включва 20 пластики от дърво и гипс на родения през 1926 г. в мездренското село Старо село самобитен творец от фонда на художествената галерия в областния център, както и 10 табла със снимки на негови творби (рисунки и скулптури), биографични данни и лични фотографии - от този на ГХГ - Мездра.

Петко Мичев е роден през 1926 г. в китното врачанско село Старо село. Пътят му в изкуството започва по свой, оригинален начин. През 1954 г., веднага след като завършва Художествената академия в София, той взема неочаквано за мнозина решение – вместо блясъка на столицата, избира доброволното „заточение“ в родното си село. „В София не бих могъл да създам всичко това, което съм направил тук. Цял живот щях да търся из жълтите павета голата истина“, споделя приживе майсторът на длетото.

В своето ателие в Старо село, в продължение на над 50 години, той вдъхва живот на дървото и камъка. Първоначално работи с глина и гипс, но по-късно открива истинската си страст в дървопластиката. Предпочита акацията – дърво, което според него е „по-топло“, макар и трудно за обработка. Скулптурите му се отличават с едри форми, изваяни първоначално с грубата сила на секирата и брадвата, за да се стигне накрая до финия детайл.

Сред експонатите се открояват емблематични творби от ранния му период като „Двадесетгодишният“, „Съвременник“, „Исай Ваклинов“ и „Майката на Христо Ботев“. В залата могат да бъдат видени и любимите му образи на селски мадони с миловидни лица и загадъчни усмивки – „Българка“, „Момиче“, „Възрожденка“, както и дълбоко емоционалните „Възпоменание“ и „Тревога“. Изложени са и образи на национални герои и поети, сред които Христо Ботев, Софроний Врачански, Пеньо Пенев и Хаджи Димитър.

Любопитен детайл е, че последните творби на Петко Мичев нямат имена. Авторът съзнателно е оставил това право на публиката, за да може всеки зрител да се почувства като техен откривател.

Творческото наследство на Петко Мичев е огромно – той има над 20 общи изложби в страната и чужбина (Франция, Япония, Русия) и 8 самостоятелни приживе. Негови монументални творби украсяват редица градове в региона и страната: бюст-паметникът на Максим Горки в Мездра, паметникът на Иван Йорданов в с. Люти дол, бронзовата фигура „Младост“ в Плевен, скулптурата „Очакване“ в Бяла Слатина, както и прекрасният бронзов релеф с портрета на Дико Илиев върху фасадата на читалище „Надежда – 1871“ в Оряхово.

„Петко Мичев си остава един от най-уважаваните и талантливи скулптори във Врачанско, който обогатява неимоверно културното наследство на региона“, споделят уредниците на галерията Христо Божков и Светла Дамяновска.

По време на откриването на изложбата Светла Дамяновска прочете спомените на съпругата му Йонка Мичева за твореца, за трудния, но споделен път на семейството, за отглеждането на двамата им синове Емил и Тихомир в Старо село, за моделирането на първите образи в пещерата „Пещ“ и за скромния живот, посветен изцяло на изкуството.

Мичев остава верен на родното си място докрай, сред съселяните си, чиито портрети обича да рисува с фотографска точност.  

🔍

🔍

🔍

🔍

🔍

🔍

🔍

🔍

🔍

🔍

🔍