Проф. Мермерски представи здравословното хранене в Бяла Слатина

"Нашата храна трябва да бъде нашето лекарство и нашето лекарство трябва да бъде нашата храна". Тази популярна мисъл на „бащата на съвременната медицина” Хипократ приляга не само в съзнанието на професор Христо Мермерски, агробиолог и генетик, лечител, бивш дипломат във Вашингтон, специализирал в Англия, Германия и САЩ, преподавател в 200 университета в 63 страни, автор на книги, свързани със здравословното хранене, лечебните храни, природната и народната медицина и здравето. Тя е в основата на неговите книги и в огромната човеколюбива дейност за здравословното хранене и здравословния начин на живот на хората, упражнявана повече от половин век. Срещата с белослатинци в голямата театрална зала на местното читалище „Развитие – 1892” на 18 октомври, петък, предиобяд, върна назад в годините роденият в Ботево, Врачанско, професор и той не скри особената си връзка с този град, чиято гимназия (днес СОУ „Васил Левски”) е завършил.

            Отначало професорът започна с плодовете и зеленчуците – как те си взаимодействат, какво съдържат в себе си, докъде се простират техните възможности и какво е препоръчително за нашето здраве. Кой може да похапва салатка от лук, чушка и домат и кой не бива да я поставя на трапезата си. Денят може да започне, сподели Христо Мермерски, с една чудодейна смес от кофичка кисело мляко, в която разтваряме 1 лъжица мед, 1 лъжица ябълков пектин, 1 лъжица канела и 40 капки прополисова 30-процентна тинктура. Тази „закуска” може да се взема през два часа – по две лъжици. Да се изяде сутрин на гладно, или да замени обилната вечеря.    

  По-нататък той се спря на четирите основни направления на съвременната природна медицина. Едното е как да се лекуваме, докато се храним със здравословни храни. Другото е как да се лекуваме, като ползваме целебната сила на билките. Третото е как да се лекуваме със соковете на лечебните храни. И четвъртото - как да забавим стареенето, като пречистваме периодично организма си. Немалък процент от заболяванията се лекуват с природна медицина, след като не са постигнати резултати от съвременната медицина, най-вече високото кръвно налягане. А то е опасно, защото ако не си вземаш редовно лекарствата, вследствие на високото кръвно налягане има две опасни заболявания, често срещани у нас – инсулт и инфаркт. Не само в България, а и в света няма медикамент, който не само временно да „тушира” проблема, а да лекува високото кръвно налягане. За разлика от съвременната медицина, днешната природна медицина лекува високото кръвно налягане с лекарства, в които участват продукти, свързани с храненето. Той препоръча 400 грама обелен чесън, заедно с четири лимона (без семките), да се смелят с машинка. Към тях се прибавят 300 грама полифлорен мед. Получената смес се поставя в буркан и престоява на тъмно и хладно място 25 дни.  След това всяка сутрин – на гладно – преди закуска една лъжичка от чесново-лимоновата смес се поставя в чаша кисело мляко. Добавят се 20 капки спиртен разтвор на прополис (клеева тинктура) и една чаена лъжичка канела. Всички съставки се разбъркват и се поглъщат половин час преди първото хранене за деня. Процедурата се повтаря и вечер преди лягане. При някои хора няколко дни по-късно се наблюдава как горната граница на кръвното от 170 слиза на 130. 

Зад рецептите, описани в нашите книги, стоят хора, които са се лекували с тях – това е едно от прекрасните качества на българина – да помага, да споделя това, което е преживял и изпитал. Разбира се, предупреди професорът, не бива да се забравя, че всеки човек, всеки организъм е различен, уникален по своему, и това, което е полезно за един, би могло да е вредно за други. 

Мнозина го съпроводиха до автомобила, с който лечителят-агробиолог и генетик отпътува от Бяла Слатина, за да могат максимално да се възползват от стотиците му, проверени в практиката, препоръки за здравословно хранене и здравословен начин на живот.

Срещата, в която се включиха не само белослатинци, а и жители на община Бяла Слатина, бе организира по проекта „За здравето на всички – знаещи и здрави”. Водеща организация по проекта е белослатинското читалище „Развитие – 1892”. А между партньорите са читалищата в селата Соколаре, Търнава и Габаре.