Спасяват семейство с 3 деца, останало без дом

Голямо семейство от врачанското село Софрониево остана на улицата, след като пожар унищожи дома им. Щетите по имота са огромни и трудно могат да бъдат възстановени. Огънят тръгва от неизправен комин, а споменът от нощта на 2 срещу 3 февруари остава завинаги у хората, останали без покрив над главата си. Къщата била единственото ценно нещо за ромската фамилия. Постройката била дом за 24-годишна жена и  трите й невръстни деца - Николас на 8 години, Анхела на 5 години и Снежа, която е 5-месечно бебе. Заедно с тях живеели бабата и дядото на децата, както и вуйчото.

„Беше много страшно. Малко след полунощ усетих миризма на изгоряло и почнах да будя децата. За минути се появиха огромни пламъци. Буквално се наложи да ги хвърлям през прозореца, голи и боси, за да ги спасим. Само повтарях на щерката: „Брой пак децата!“. Спомням си, че звъннах за помощ на майка с думите: „Децата горят, бързо звъни на 112!“, спомни си пред екипа ни бабата на малчуганите.

Младата майка и децата прекарали няколко дни в дома на свои близки.

„Усетих безизходицата, останах без дом, където да отглеждам децата си. Бяхме единствено с дрехите на гърба си, без документи, без пари. Шокът бе още по-голям, когато видяхме щетите по къщата на следващия ден -покривът е унищожен, има паднали тавани, всичко е опушено“, разказва през сълзи 24-годишната Памела.

По стечение на обстоятелствата бащата на най-малкото дете влиза в затвора 3 дни преди нещастието.

На помощ на хората идва Галя Ангелова, жителка на Софрониево. Позната е сред местните като общественик-самодеец и общински съветник в ОС Мизия. Икономист по професия, работи като финансист в ДП „РАО“, освен това е и Председател на Училищното настоятелство в Софрониево, ръководила е бензиностанцията в селото и Бизнес-центъра в гр.Козлодуй. Определя себе си като обикновен човек, който не може да остане безразличен пред болката на околните.

„За съдействие ме потърсиха хора от селото. Аз веднага отидох на място, за да разбера какво се е  случило. Видях опожарената къща и една 7-членна фамилия останала на улицата. Тръгнах да търся вариант за настаняване на децата - в някоя къща, близка до тяхната, за да им е удобно да си ремонтират и почистят опожарената постройка. Започнах да търся помощ от познати. На апела за помощ се отзовава прокурорът от Бяла Слатина - Сашка Кинева. Тя беше готова да даде за ползване на семейството бащината си къща, предостави ни ключ от нея, но от години не е поддържана и установихме сериозни течове от покрива, счупени врати и прозорци“, разказа Ангелова. След като отпаднал първият вариант, започнало търсене на свободна къща. Междувременно обаче хората сами намерили решение на проблема. Настанили се в къща в ромската махала, собственост на вуйчото на майката с децата. Там имаше една стая годна за живеене, останалите са за ремонт.

„Заедно с останалите съветници от Софрониево посетихме имота и установихме, че е удачно място за настаняване на децата. В същото време на апела ни за помощ се отзоваха хора от нашето село, от училището и читалището. Заедно с тях подменихме счупените стъкла на къщата. Свързах се със собственици на магазини за строителни материали, за да ремонтираме къщата. Подех дарителска акция в социалните мрежи, която към днешна дата се оказа най-бързия път към сърцата на хората. Вече получихме печка, бойлер, пералня, дърва за огрев. Оправихме коридора на къщата, а сега тече ремонт на още една стая. Наша съселянка наскоро си закупи нова къща и дари всичките мебели от нея на пострадалото семейство. С тях ще оборудваме втората стая“, разказва Галя Ангелова.

Жената следи изкъсо ремонта на къщата, в замяна иска само едно - децата да й се отблагодарят със знания, тоест да се стараят в училище.

„Всеки ден изпитвам най-голямото дете, което е второкласник за таблицата и почти я е научил. Виждам радостта и добротата в очите на децата, че отново имат дом. Няма да забравя как ми каза едно от тях, плачейки: „Лельо, изгоря ни къщичката!“. Аз подходих към проблема без предразсъдъци и нагласи. В тази ситуация не е важно кой какъв е, тук нещастието би трябвало да ни обединява всички. Освен загубата на близки до мен хора и бедствието след потопа в Мизия, тази тежка за семейството ситуация е другото нещо, което се докосна най-много до сърцето ми“, споделя Ангелова.

Тя и преди се е занимавала с дарителски акции, но казва, че „тук оставя душата си“. Жената е горда със своите съселяни, защото са добри и съвестни хора, готови да протегнат ръка на човек в нужда. Тя благодари от сърце на всеки отзовал се на апела и за помощ, защото нейната максима в живота е „За да получиш, първо трябва да дадеш.“

Вече е обсъдена и сделката за бъдещ дом на осиротялата фамилия. Вуйчото склонил да им продаде къщата за 3 000 лв. Готов е и да изчака, докато се събере сумата.

Друга болка за останалата без дом фамилия е спряната заради задължения течаща вода в имота. Сметката е набъбнала до близо 300 лв. На този етап все още няма дарителска сметка за събиране на парите. Хората молят всеки, който има възможност, да ги потърси. Междувременно работа си търси 39-годишната баба.

Репортаж на

Силвия СИМЕОНОВА