Да помним подвига на козлодуйци в Добричката епопея

Дълго време победата при Добрич с цената на свидни жертви, бе премълчавана

Войните за национално обединение, които българският народ води от 1912 до 1918 г. са важен момент в новата българска история. За съжаление този отрязък от време е малко познат на съвременната българска общественост. В тези войни българските войници показват отлични военни умения, героизъм, храброст и саможертва. Всичко това е за да се осъществи възрожденския идеал завещан ни от Раковски, Левски и Ботев, които казват че всички българи трябва да живеят в единна свободна и демократична държава.

С особена почит и чувство на гордост си спомняме днес за победите на храбрата българска армия в чиито редици воюват и граждани на Козлодуй. Козлодуйци допринасят много за славните победи на нашата войска по бойните поля.

Едно от най-драматичните и величави събития в нашата история са боевете за отбраната на град Добрич, които се водят от пети до седми септември 1916 г. Там българската армия воюва срещу агресорите, които са румънски, руски и сръбски военни части. Водените край Добрич сражения от Първата световна война завършват с победа на българската войска над многократно превъзхождащия ги противник. Тази битка е позната в историята като Добричка епопея.

Неразделна част от Добричката епопея е 36-и пехотен Козлодуйски полк, от гарнизон Оряхово, който е разположен на левия фланг на отбраната на град Добрич. Този полк е съставен предимно от граждани на Козлодуй и Оряховско.

Битката на 7 септември 1916 г. е решаваща не само за спасяването на град Добрич, но и за изхода на войната.

В този жесток, кървав и славен за козлодуйци ден в продължение на 7 часа те проявяват върховни усилия и задържат ударите на сръбски и руски военни части. Така нашите съграждани не позволиха на агресорите да ги смажат и разгромят.

Жертвите, които дава 36-и пехотен Козлодуйски полк в боевете за защитата на град Добрич са 428 войници и офицери. Само за няколко часа на 7.09.1916 г. загиват девет козлодуйски граждани, които храбро се сражават срещу врага. Техните имена са:

1. МИНКО КИРИЛОВ МИНКОВ – поручик
2. АТАНАС ДИМИТРОВ БУШКОВ – ст. подофицер
3. ПЕТКО ГЕЛЕВ ЗЛАТКОВ – ст. подофицер
4. ЙОРДАН ЙОСИФОВ АПОСТОЛОВ – мл. подофицер
5. ЙОНИЦА ЙОНОВ БЛЬОНЦОВ – редник
6. МАРИН ДИМОВ ГЪРЛОВ – редник
7. МИЛАН КОСТАДИНОВ ГЕОРГИЕВ – редник
8. ПАРАСКЕВ НИЦОВ СТАНЧАЙКОВ – редник
9. ПЕТРАКИ ИЛИЕВ БУКОЕВ – редник

                Изчерпвайки резервите си, защитниците на град Добрич изпадат в критична ситуация, а противникът се чувства вече победител. Решаваща роля за победата над агресорите на 7 септември 1916 г. изиграва конната дивизия на прославения легендарен генерал Иван Колев.

 Конната дивизия се отзовава в помощ на българските военни части като прави преход от около четиридесет километра до град Добрич. Към 15:30 часа, когато положението е вече отчайващо конницата се появява изненадващо на бойното поле и  със стремителна атака мощно удря флангово и разгромява сръбските военни части, а след това същата участ сполетява руснаци и румънци.

Хаосът и паниката в редиците на противника са големи, а останалите живи отстъпват в панически бяг.

След като дълго време събира информация за негови родственици, воювали на Добруджанския фронт през Първата световна война, Венелин Сабадош написва книгата „Участието на моите предци в Добричката епопея“. Той е потомък на четирима родственици (двама от които са етнически унгарци), участници в боевете за Добрич. Двама се завръщат по родните места след края на войната, а другите двама загиват на фронта. В тази книга Венелин Сабадош представя пред читателите как неговите предци защитават българските земи с висок боен дух, храброст, мъжество, военни умения и героизъм.

Дядото на Венелин Сабадош – Виктор Сабадош е воювал през Първата световна война в състава на конната дивизия на генерал Иван Колев. Бойният път на младши подофицер Виктор Сабадош е съпроводен с много победи на фронта срещу врага. Той участва и в битката за град Добрич. Виктор Сабадош, заедно със своите бойни другари, разгромяват на Добруджанския фронт „Страшилището на Европа“ – прочутата руска казашка конница.

 В поредната кървава битка из полята на златна Добруджа приятелят на Виктор Сабадош от детските години Илия Цветков, с когото са в един ескадрон, успява да го предупреди, като му подвиква, че в гръб стремително се е насочил с извадена сабя руски кавалерист и замахва да отсече главата му. Виктор запазва самообладание и със смелост и умение контрира удара, минава в атака и така спасява своя живот. След години Виктор Сабадош, в знак на благодарност към своя приятел, пожелава името на неговия първороден син да бъде Илия, а кръстник става Илия Цветков. След войната Виктор Сабадош се завръща в родното място като герой и е награден с военен орден „За храброст“.

 Дълго време Добричката епопея и победата извоювана с много жертви на бойното поле бяха премълчавани. Но храбрият подвиг на козлодуйските герои никога няма да сезабрави.

                Признателните добруджанци преименуват на 27 юни 1942 г. село Осман факъ в село Козлодуйци в чест на загиналите бойци от 36-и пехотен Козлодуйски полк и козлодуйските воини оставили костите си в решителното сражение на 7.09.1916 г. на това място. В днешно време са осъществени дружески отношения между община Козлодуй и кметство Козлодуйци, Добричко.

                Имената на козлодуйските граждани, като и на всички други загинали в тази най-голяма и решаваща битка за защитата на гр. Добрич са изписани на „Монумент на VI-а пехотна Бдинска дивизия“, който е издигнат на мястото на битката при село Козлодуйци, Добричко и е построен с дарения през 2017 г.

                На 7.09.2016 г. за първи път в историята на гр. Козлодуй се проведе възпоменателна церемония „Сто години Добричка епопея и отдаване на почит на загиналите граждани от Козлодуй в боевете за защитата на град Добрич“, която се организира от група граждани и се състоя пред Паметната стена на загиналите в двете Световни войни в гр. Козлодуй. На събитието присъстваха много потомци на козлодуйци, воювали на Добруджанския фронт през 1916 г.

             Преди 107 години нашите предци защитаваха земите ни в златна Добруджа, не позволиха на наглите агресори да отнемат късче от свещената българска земя и загинаха в неравна битка.

              На 7 септември 1916 година 36-и пехотен Козлодуйски полк се сражава геройски край Добрич, даде много жертви и градът остана български. Вечна слава на козлодуйските герои!

Венелин САБАДОШ