Тъжна вест! Чупрене загуби виден общественик

Днес Чупрене се прощава с един достоен за уважение човек, оставил светла диря в историята и обществения живот на общината. Михаил Доцински бе дългогодишен директор на Горско стопанство Чупрене, Общински партиен комитет, кмет на Община Чупрене, общественик.

От община Чупрене с прискърбие припомниха делата и успехите му, както и неговото трудолюбие, честност, почтеност, отговорност…

В ПАМЕТ НА МИХАЙЛ ДОЦИНСКИ

Преди да си кажем последно сбогом да си спомним за неговите дела и успехи, които осмисляха годините му.

Михаил Доцински е роден на 16 юни 1933г. в семейството на баща – учител и майка – домакиня. По негово желание приживе е пожелал гробът му да бъде до този на майка му, която му е дала живот и до гроба на баба му, която го е отгледала и възпитала в трудолюбие и почтеност – висши човешки добродетели.

Избира професията лесовъд, единствено от любов към гората и природата, за които всеотдайно работи през живота си. Малцина са тези, които получаваха морална награда за такава любов…

През 1960г. започва работа в Родопите и бързо се утвърждава като водещ специалист по така наречените преносими горски въжени линии. Тези новости биват внесени от него в Горско стопанство Чупрене в последствие, които облекчаваха труда на нашите дърводобивници и предпазваха горите от ерозия. От 1961г. до 1974г. е директор на Горско стопанство Чупрене. С помощта на административно-техническия персонал, на работническите колективи по дърводобива, бригадите – залесители, във всяко село се създава преуспяващо Горско стопанство, което става образцово. Тук ще споменем двата горски разсадника за производство на наши и чуждоземни видове – дуглáска ела, европейска лиственица, червен американски дъби др. Построиха се великолепни постройки като образцовата вила в Горския разсадник, още масивни сгради за нощуване в местността Бела вода и с. Горни Лом. Създадоха се две помощни стопанства за свине и овце, изгради се единствената риболюпилня за американска пъстърва в Северозападна Стара планина. Да споменем и двете изградени бунгала на Камчия за летуване на семейства с деца. Нашите залесители създаваха хиляди декари нови гори върху опожарени и пустеещи земи. През 1971г. Михаил Доцински бива изпратен в Швеция за договаряне и закупуване на моторни триони Хусварна. Тези му успехи не останаха без внимание от страна на Министерството на горите.

Трудът му и желанието за просперитет отново будят признателност и през 1974г. заедно с окръжния началник на горите от Сливен – г-н Николов биват командировани в Либия. По това време в Либия е в ход т.нар. „водна революция“ на Кадафи, от която следваше да се реализира проекта „Зелената революция на Кадафи“. Задачата е била нашите специалисти да създадат разсадници, последващо залесяване със средиземноморски бор в източната част на страната.

Годината е била 1974г., когато документите му за заминаване за Либия са готови, в Горското стопанство пристига заместник-министъра на горите Христо Въчовски и му заявява: „Вместо за Либия, стягаш багажа за Коми! Там ще оглавиш най-старото предприятие за строителство и дърводобив с годишна задача 1.млн.м³ дървесина и милиарди рубли строителни дейности – пътища и жилищни блокове.“ Така през 1974г. започва неговата Руска одисея. Ако в Либия усеща сахарската горещина с над 50ºt, то в Коми, в необятната руска тайга се среща и с арктическите температури от -55ºt.

След приключването на договора му за работа в Коми, се прибира в с. Чупрене. По правилата следваше да се върне в горското стопанство (за което до последно мислеше), но това не стана. Бюрото на Окръжния комитет на партията гр. Видин беше взело решение той да оглави Общинската партийна организация. След няколко години приспособяване, пак по решение на Чупренската партийна организация в периода 1988г. до 1990г. заема длъжността кмет на община Чупрене и така до пенсионирането му.

Михаил Младенов Доцински – съпруг, баща, дядо…

Човек, достоен за уважение с неизменните си качества: трудолюбие, честност, почтеност, отговорност…

Пример за подражание!