Във Вършец отбелязаха 153 години от гибелта на Дякона

Днес Вършец не просто отбеляза дата. Днес Вършец замълча.

Под студеното февруарско небе, сред притихналия площад, паметникът на Левски бе отрупан с цветя и венци – като жива река от признателност, която прииждаше от сърцата на хората. Десетки жители и гости на града сведоха глави, за да отбележат 153 години от онзи ден, в който на бесилото увисна най-свидният син на Майка България – Васил Иванов Кунчев.

Беше отслужена панихида от енорийския свещеник отец Венцислав Радевски – молитва, която сякаш не звучеше само в храма на вярата, а в храма на паметта. Защото има имена, които не се произнасят тихо. Те се изричат с благоговение.

Деца и ученици от Детска градина „Слънце“, Центъра за подкрепа за личностно развитие – ОДК – гр. Вършец и Начално училище „Васил Левски“ рецитираха стихове, посветени на Дякона. Детските гласове трептяха – чисти и силни. И в тях сякаш оживяваше самият Апостол. Не като бронзов бюст. А като съвест.

„Логично е да си зададем въпроса имаме ли днес ние нужда от Апостола? И отговорът е – да. Имаме нужда от Левски, но не като портрет на стената, а като частица от нас – в сърцата ни. Имаме нужда той да ни води напред, да ни показва пътя, да ни казва кое е добро и кое е лошо, защото в съвременния живот това е все по-трудно. Неговият живот винаги е бил пример за честност и достойнство. Ето защо, ние сме имали нужда от него в миналото, имаме нужда от него в настоящето и ще имаме нужда и в бъдещето. Левски не е спомен. Той е мерило - за чест, за смелост, за това колко струва свободата.“ Тези думи отекнаха във възпоменателното обръщение на кмета на община Вършец инж. Иван Лазаров към събралите се на поклонението.

Венци и цветя поднесоха представители на Общинската администрация, Общинския съвет, политически партии, училища, пенсионерски клубове, неправителствени организации и граждани. Но истинските венци бяха невидими – в сърцата.

Вършец е едно от малкото селища в областта, където се издига паметник на Апостола. Разположен в квартал „Васил Левски“, той е изваян от сив гранит – строг, устойчив, непреклонен. Бюст-паметникът е дело на скулптора Владимир Гиновски – творец в монументалния жанр, автор на паметника на Христо Ботев във Враца и на светите братя Кирил и Методий пред Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

Паметникът е открит на 19 февруари 1979 година – в деня на 106-ата годишнина от обесването. Изработен от ученици от каменоделното училище в село Кунино, той носи не само подписа „В. Левский“, но и подписа на поколенията, които отказват да забравят.

Днес, 153 години по-късно от гибелта на Апостола, въпросът не е дали помним Левски. Въпросът е дали го следваме. Защото бесилото не успя да го унищожи. То го направи вечен.

Поклон. Дълбок поклон пред Апостола на свободата.

Евелина ГЕОРГИЕВА