Етнографи представиха бита и традициите в Добруша

Теренно – етнографско проучване в с. Добруша проведе отдел „Етнография“ към Регионалния исторически музей във Враца. Информацията бе представена по време на традиционните четения от подготвилите доклада Силвия Гарванска, Александра Тодорова и Йоана Нанкова.

 “Представяме миналото, традиционния бит, обичаите и празниците на село Добруша, разположено във Врачанския край – регион с богато културно-историческо наследство. Това  е едно от малките села на региона. Среща се информация за него в османски документ от 1548 г. като селище на войнагани. Името на село Добруша е много старо и се предполага, че е мъжко лично име — Добруша от Добруш. Засвидетелствано е в изворите още през XIV в. Предполага се, че е възникнало в периода 9-11 век.

Информатор са: Маргарита Евденова, Мария Тончева, Фиоданка Гергова Петко Кирилов, Венета Макавеева, Пенка Давидова, Цветана Христова.

Основни поминъци са били животновъдството и земеделието. Отглеждали са и копринени буби”, разказват етнографите.

 “Майка и татко с тях си помогнаха и построиха къщата. Докато пораснат бубите ги държахме в стаите, където живеем, а по-късно ги изнасяхме в по-широки стаи. Берехме листата от черница, оставахме я да се поспари, да не е пресна. Завиваха се в храст от смрадлика. Пазехме гъсениците от мравки, защото те ги надупчваха и накрая ги предавахме в Берковица.“

Цялото село било единно в почитането на празниците. Сирни заговезни е бил един от най-обичаните и тачени до ден днешен, отбелязван седем седмици преди Великден. Характерно за него е да се ходи на гости на кръстниците и да се носи пита, вино и пиле. В селото има два оброка - „Единият е в долния край, при Дълниците, а другият в Лозята, горе на извора(на Рато).“ Правело се курбан на камък-кръст. На долния оброк има старо дърво, а на горния-няма. „За Зарезан ходехме на горния. За последен път бяхме там цялото село 2007г. Пак беше суша“.

Не само в Доброша, но и в други проучени села в региона се наблюдава отпадане на традицията да се посещават оброчните места. Населението намалява с всяка изминала година, което води до липсата на поддръжка и занемаряване на тези местности и до скъсване на приемствеността между поколенията. В местата, където той все още се прави се е трансформирал в „курбан за здраве“ или част от селски събор, без задължително да има строг религиозен характер. Добруша е част от живото културно наследство на Врачанския край. Макар съвременният начин на живот да променя традициите, спомените за миналото, обичаите и народната култура остават важна част от идентичността на местната общност. Съхраняването и популяризирането на тези традиции е от значение за бъдещите поколения.