Кирил Кунгалов: На 3 март да си спомним за българщината, която да ценим и уважаваме

Трети март е ден, в който отбелязваме 148 години от подписването на Санстефански мирен договор – актът, който поставя началото на Третата българска държава.

Ако трябва да бъда честен, на този ден винаги съм се чувствал малко противоречиво. Не защото 3-ти март не е важен, а защото през последните години политическият дебат често се свежда до противопоставяне между „европейци“ и „русофили“.

Несъмнено изпитвам благодарност към руския народ за подкрепата в процеса на Освобождението .

Но изпитвам и противоречиви чувства, защото българското участие често остава недооценено. Когато говорим за 3-ти март, сякаш винаги поставяме Русия на първо място с думите: „Добре, че бяха руснаците“, забравяйки, че българите не сме стояли безучастно.

Истината е, че нашият народ е извървял дълъг и труден път под робство– подготвяйки Освобождението с просвета, борба за църковна независимост, революционна дейност и лични жертви.

В този дух, на 3-ти март искам да припомня няколко исторически факта, които често остават незабелязани:

Първата българска държава, създадена от Хан Кубрат – Стара Велика България, е основана през 635 година и се е намирала на територията на днешна Южна Украйна, Южна Русия и части от Молдова.

Първата руска държава, така наречената Киевска Рус, се създава чак през 862 година.

През 988 година Киевска Рус приема християнството. По това време България вече има над век развитие на религия, писменост и култура.

Българският принос към Киевска Рус включва: разпространение на писмеността (кирилица), предоставяне на богослужебни книги, обучение на първите духовници и готов модел на славянска християнска държава. Това са постижения, без които днешната Русия нямаше да има същия културен и религиозен облик.

На 3-ти март 1878 г., при подписването на Санстефански мирен договор, не присъства нито един българин–факт, който за мен е странен начин да покажеш уважение към България и българския народ.

След Берлинския конгрес (1878 г.), новосъздаденото Княжество България поема част от финансовите задължения за издръжката на руската окупационна армия. Според исторически документи, страната изплаща общо 32 тона злато за помощта, която получава.

Първата държава, която се противопоставя на съединението на Княжество България и Източна Румелия и обявяването на независимостта на страната ни, е Русия.

Не ме разбирайте погрешно – благодарността към руския народ е задължителна. Но тя не трябва да замъглява историческата истина: българският принос трябва да бъде поставен на пиедестал. Него трябва да празнуваме, него да хвалим и него да почитаме.

Защото паметници на владетели като Борис I, Симеон Велики и Цар Самуил няма на централните площади в Москва, но в България имаме руски паметници, булеварди с руски имена и празници, на които се гордеем, че сме българи – с обичайното „Добре, че е Русия“.

Замислете се – колко руснаци днес биха казали: „Добре, че е България, че можем да говорим, да пишем, да се молим“?

И накрая, задавам този въпрос на себе си и на вас: нямаме ли с какво да се гордеем като българи? Нямаме ли велики личности, на които да вдигаме паметници и да кръщаваме улици и площади?

Имаме. Просто понякога ги омаловажаваме и забравяме.

Нека в този ден си спомним за българщината – да я пазим, да я ценим и да я уважаваме с достойнство!

Честит 3-ти март, скъпи съграждани!

Кирил Кунгалов- общински съветник от Продължаваме Промяната-Демократична България