Габровки празнуваха 8 март с поетична среща – диалог с наша землячка

Регионалната библиотека „Априлов-Палаузов“ в Габрово домакинства среща-диалог с поетесата с родов корен от Северозападна България Цонка Христова. Поводът за събитието беше нейната шеста стихосбирка, озаглавена „Музеят на живота“. Авторката е избрала  да покаже своето творение в навечерието на Международния ден на жените  – 8 март. И наистина читалня „Д-р Петър Цончев“ в централната сграда на библиотеката бе изпълнена само от дамска аудитория.

        Директорката на библиотеката Савина Цонева направи кратка творческа характеристика на поетесата.

Познавам творческото изкачване на Христова на поетичния Еверест и мога спокойно да кажа: обичта е водещата емоционална нишка в цялото нейно творчество. Така, че нищо не е в състояние да ме изненада във фактографската и естетическата плът на поредния поетичен опус – каза литературният изследовател Юлий Йорданов – член на Контролната комисия на Съюза на българските писатели, при представянето на  книгата. И като нейн редактор продължи:

Прилежно подредени, стиховете в стихосбирката  „Музеят на живота“ изпълват три цикъла, които вглеждайки се внимателно, измервам емоционалната им температура и установявам, че след всеки лиричен къс тя покачва своите градуси. Признавам си, че четох стиховете с такава ненаситност, с каквато морният пътник в зноен летен ден пие вода от бистър планински поток.

И си мисля къде бих наредил Цонка Христова сред перлите наши на поетичното слово. Може би до Мара Белчева или пък до енигматичната Яна Язова. И тя като тях ще си остане само там високо в своя творчески храм, недистанцирана от бурното ни всекидневие и естетически отстранена от все по-мощните вълни на посредственост, заливащи книжовното ни поле. Когато правела първите си творчески стъпки Пенчо Славейков навремето съветвал Мара Белчева: „Пиши само тогава, когато имаш какво да кажеш.“ А Христова има много какво да ни каже на нас – читателите.     

Развълнувана, Цонка Христова благодари на домакините за предпразничната среща.  Тя разгърна стихосбирката и прочете някои от най-вълнуващите я стихове, като разказа и конкретните поводи, накарали я да грабне перото и на белия лист да сподели преживяното.

Вечерната лирична среща  в културната институция на града на Рачо ковача прерасна в диалог на поетесата и нейните читателки, и премина в сърдечна приятелска атмосфера.

Ина СИМЕОНОВА