Д-р Петьо Вълчев: Оставям ДКЦ-1 без задължения и с добре работещ колектив

Д-р Петьо Вълчев е роден във Враца на 13 март. Завършил с отличие Френската езикова гимназия и висше образование „Медицина“ със специалност „Хирургия“. Има магистратура по Финанси и курс по здравен мениджмънт. Владее 4 езика- френски, английски и финландски и руски. 41 години работи като хирург. Започва кариерата си в селския здравен участък в с. Глава. В МБАЛ Червен бряг преминава от ординатор до управител. Ръководил е Медицински център в Долни Дъбник, частния център „Св. Николай“- Слънчев бряг и болницата в Мездра.

Колекционира картини. Чете много. Обича хубавото кафе и марковото уиски.

Д-р Вълчев, кога поехте управлението на ДКЦ 1 Враца?

- Това стана на 5 май 2020 г., след официалното подписване на договора между мен и кмета на Враца Калин Каменов. Преди това бяха проведени разговори с ръководствата на Област Враца и Община Враца. Те бяха притеснени от финансовото състояние и лошото позициониране на общинското дружество. Намерих го с изключителни проблеми. То беше с големи задължения, липса на организация на самия лечебен процес, с тотална липса на отчитане и контрол на дейността и отсъствие на какъвто и да е колектив.

Тогавашният председател на ОбС Нели Стоянова ме въведе в кабинета на управителя, който тогава беше склад със струпани стари мебели, а от тавана висяха паяжини. Още на следващия ден написах план за действие.

С какви задължения поехте дружеството?

 - Тогава ДКЦ-1 имаше 323 000 лева задължения и неразплатени фактури от 2009 година! Един от най-големите проблеми бяха запорите на сметката и загубените дела с Топлофикация. Наследих договор с мобилен оператор с 59 неизползвани карти, за които се е плащало. 92 000 лева дължахме на община Враца за местни данъци и такси. Друг абсурд бе купуването на лабораторна техника от различни фирми и доставки на консумативи от 5 фирми. За всичко направихме погасителен план и бавно разплащахме задълженията.

Коридорите бяха празни, настъпваше КОВИД-пандемията и липсата на пациенти се засили, а дейността замря. Чувствах се в безизходица. Много ми помогна обаче опитът като администратор, който е над 15 години, както и възстановяването само за 6 месеца на работата на МБАЛ-Мездра.

Беше трудно, на намерих добро отношение и подкрепа тогава в лицето на директора на РЗОК Светозар Симеонов. Спасителният ни пояс бе създаването на кабинет за борба с КОВИД. Първоначалното той бе във втора база, но после го преместихме в първа база.

Следващата ми цел бе да запуша пробойните, от които изтичаше и малкия ресурс на дружеството. Въведох система за отчитане на талони и направления. Първоначално срещнах отпор от работещите и даже оплаквания до кмета и председателя на ОбС. Така бавно, постепенно, целенасочено започна изграждането, следенето и контрола на процеса по осигуряване на здравни грижи. Започнах сформиране на екип. Колелото бавно започна да се върти напред. След осемнадесет месеца вече бяхме изплатили дълговете си. Това се дължеше на сплотената работа на градения от мен екип. Благодарение на контрола, почти няма вземане на пари под масата, което ни осигури още пациенти.

Привлякохме и млади, току що завършили медицинския университет кадри, които и досега са при нас. Дружеството е на минимална печалба от 2023 насам, а задълженията са само текущи.

 Каква част от базата успяхте да обновите?

- След като стопихме задълженията, започна да подобрявам битовите условия в кабинетите, които бяха отвратителни. Имало е ремонти, но много лош е бил този за отоплителната инсталация. Всяка една свободна стотинка отиваше за смяна на прозорци, врати, осветление. Купихме пейки, за да е удобно на пациентите, които чакат. Започнахме обновяване на кабинетите с нова дограма, всеки кабинет има климатик.

Монтирахме камери за визуален контрол, за да няма щети по базата ни от таксиметровите шофьори, наркомани. Оправихме паркинга, естакадата, с добра визия е главния вход, регистратурата е съвременна, с електронно табло. Регистратурата имаше приходи 600 евро, а сега са 10 000. В приличен вид са всички кабинети.

За тези 6 години успехите дължа на подкрепата на кмета Калин Каменов, на председателите на ОбС Нели Стоянова и д-р Владимир Христов, които гъвкаво и умело се съобразяваха със ситуациите в дружеството и ми помагаха безкористно и своевременно на всяко мое искане.

Как успяхте да привлечете специалисти и да увеличите приходите на дружеството?

- В момента в ДКЦ-1 работят 40 човека, на граждански и трудови договори. Имаме повече от 16 специалисти, като сред тях са млади лекари-кардиолог, гастроентеролог, лекар за клинична лаборатория. Очакваме млад невролог и офталмолог. Важен момент в нашата работа е и навременното изплащане на заплатите, без закъснение. Благодаря на малкия ни, но сплотен колектив за постигнатото за тези 6 години.

С каква нова техника разполага ДКЦ-1?

- Важен момент е подмяната на стария рентген, с нов дигитален, но второ употреба със заем от общинския съвет. Имаме и нов модерен ултразвуков апарат. Купи са нова апаратура и получихме такава от МЗ за клинична лаборатория, физиотерапия, ултразвук за гастроентеролога, ехокардиограф и други.

Кой е най-големия проблем на дружеството?

- Най-големият ни проблем е Втора база. Тя тежи в капитала, и новият управител, както и общината трябва да намерят решение. Тя трябва да бъде извадена от капитала.

В навечерието на 7 април какво пожелание ще отправите по повод празника?

- 7 април е любимият ми празник от 1985 година. Използвам повода да поздравя моите колеги общински съветници от групата на ГЕРБ за тяхното компетентно, безкористно, колегиално отношение- д-р Иво Ралчовски, д-р Наташа Велчовска и д-р Димитър Пеев. Също така достойните ни съперници- д-р Антонио Георгиев от НМЦ и такъв джентълмен като собственика на МЦ „Св. Ана“ Ангел Симеонов, които допринесоха да има конкуренция и да се развиваме.

С какви чувства напускате управлението на центъра?

-За мен беше чест, че ръководих това дружество 6 години. Оставам го като добре работеща и смазана машина, която работи плавно, спокойно, има увереност в колектива. Възнамерявам да остана да работя като хирург.

Новият управител е млад, пълен с енергия, подходящ за тази дейност. Трябва му помощ от опитен администратор-лекар, който да наблюдава медицинската дейност. Аз съм на разположение да му помагам с всичко, което мога и знам.

Пожелавам на моите служители здраве, живот и Господ да ни пази. На кмета Калин Каменов и д-р Владимир Христов  пожелавам здраве и мъдри и правилни решения в интерес на врачани. Пожелавам позитивно отношение към новия управител от страна на всички общински съветници, независимо от партийната принадлежност.

Нека в нашия град и страна да има мир, разбирателство, спокойствие, любов, да има и почтеност.

Много харесвам филма „Уморените коне ги убиват, нали?“. Тях не ги убиват, а ги оставят да починат. Те са се доказали и като спринтьори и като бегачи на дълги разстояния, и като теглещи голям товар. Но са необходими в напрегнати ситуации.