Литературна премиера с памет и обич към таланта на Николета Йочева

За полета на духа, за силата на мечтите, на думите и обичта и за светлината и духовността споделиха мисли гостите на литуратурна премиера в читалище "Развитие 1892" в Бяла Слатина. Това не бе просто представяне на книга, а вълнуващ и свещен за всички присъстващи момент – памет, обич и почит за едно рано отишло си от този свят дете… Николета Йочева… и нейната книга „Между земята и небето“.

Художествената галерия на читалището се изпълни до краен предел с близки, приятели, роднини, учители, ученици… Сред тях бе проф. Владислав Миланов, който  е не само авторитетен езиковед и нейн преподавател в Софийския университет, но и един от основните инициатори за това стиховете ѝ да видят бял свят. Той познаваше нейната дарба да борави със „светия ни приказен език“ и ни разказа повече за поетичния ѝ свят, за атмосферата, която е създавала Ники със своето присъствие и за обичта ѝ към старобългарската литература, както и за мечтата ѝ да бъде учител…

Докторантът Владимир Илиев към Катедрата по български език в СУ „Св. Климент Охридски“ сподели, че Ники е омагьосвала света чрез думите си и приемала учителската работа като мисия, която не може да се сравнява с нищо по-висше.

Спомени и любими стихове от книгата споделиха нейните приятели Теодор и Мартин, Наталия Фенерска…

С прочувствени думи към Цветелина Йочева – майката на Ники, се обърна и директорът на ОУ "Св. Кл. Охридски" Таня Иванова.

Поезията е безсмъртие. Когато четем стиховете на Николета Йочева, ние не просто си спомняме за нея – ние я чуваме. Усещаме обичта ѝ, търсенията ѝ, младостта ѝ. Макар тя да не е физически сред нас, нейната светлина е тук, събрана между тези две корици.

С представянето на тази стихосбирка Софийският университет и академичната общност изпълниха своя най-висш дълг – да спасят един талант от забравата. Проф. Миланов, докторантът Владимир Илиев, приятели и роднини ни преведоха през едно творчество, което съдбата спря твърде рано. Но поетите не си тръгват завинаги. Със своите стихове Николета остава да живее в едно специално пространство – мост „Между земята и небето“, мост между нейното прекършено земно присъствие и вечния живот на духа ѝ.

От днес тази книга е в ръцете ни, за да ни напомня, че словото е по-силно от смъртта. Да пожелаем светъл път на душата ѝ сред нейните стихове!

Валентина Бобойчева